1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо има "София прайд"

Иван Бедров20 юни 2016

Правата на нехетеросексуалните хора в България са гарантирани. Но колкото повече се оспорва свободата им да упражняват конституционното си право на изразяване, толкова повече хора ще ходят на парадите.

https://p.dw.com/p/1J9le
Снимка: BGNES

Коментар от Иван Бедров:

В събота вечерта полицията в Истанбул разпръсна с гумени куршуми и сълзотворен газ няколко десетки представители на гей общността, по-точно на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). На емблематичния площад Таксим имаше и значително по-многоброен контрапротест, чиято цел бе да попречи на провеждането на „Транс прайд“ точно по време на свещения месец Рамазан. По същото време в столицата на България полицията засилено охраняваше „София прайд“ заради провеждащия се в близост контрапротест срещу шествието в цветовете на дъгата точно на Задушница, когато православните християни отдават почит на мъртвите.

В сряда Феликс Глюкман и Ислам Абдуллабеков бяха арестувани в Москва, след като поставиха надпис „Любовта побеждава“ и се опитаха да запалят свещи пред посолството на САЩ в памет на убитите посетители на гей бар в Орландо. Провинението на двамата било, че пропагандират нетрадиционни сексуални отношения. От три години това в Русия е престъпление. В събота в София никой не бе арестуван - нито някой от участниците в Прайда, нито някой от контрапротестиращите. За разлика от Турция и Русия, държавата в България не репресира ЛГБТ хората и това е както факт, така и постижение на българската демокрация.

Защо тогава правят паради?

Тазгодишното шествие бе наречено „Родители, приятели и съюзници“ и призова за толерантност между различните поколения и различните общности, защото много хомосексуални все още са „невидими“, казаха организаторите. Парадът се проведе дни след масовото убийство в гей клуба „Пулс“ в Орландо. Това обяснява масовата подкрепа от страна на чуждестранни посланици и нарастващия брой на изразяващи солидарност български политици.

София прайд 2016
София прайд 2016Снимка: BGNES

Едно от исканията на българската гей общност е сексуалната ориентация да бъде включена в Наказателния кодекс наравно с расата, народността, етническата принадлежност, религията и политическите убеждения. В тази връзка да припомним за убийството през септември 2008 година, когато двама младежи, решили да прочистят Борисовата градина в София от „педали“, пребиха до смърт 25-годишния Михаил Стоянов. На държавата ѝ бяха необходими цели 7 години и огромен вътрешен и външен натиск, за да осъди убийците. След този случай - и особено след трагедията в Орландо, искането за промяна на Наказателния кодекс отново е актуално. Инцидентите с пребити хора, само защото изглеждат като „обратни“, също не са изключения. Участниците в „София прайд“ протестират именно срещу тази среда.

А защо ни се натрапват?

„Нямам нищо против тях, ама защо ми го навират в очите“. Така може да бъде обобщен най-масовият аргумент срещу провеждането на гей паради. И тази година ксенофобските партии „Атака“ и ВМРО не пропуснаха да поискат от Столична община да забрани това „сборище“, което цели да наложи „хомосексуалността като норма на поведение". Патриархът на Българската православна църква Неофит също се обяви против провеждането на парада по две причини - защото е точно на Задушница и защото представлява опит „да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание“. Контрапротестиращите доукрасиха лозунгите си с „Гейропа“, а аргументите си - с любимия разказ на Ердоган, Путин и приближените им, че Европа е място на разврат.

Иван Бедров
Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

Най-важната новина след „София прайд 2016“ е, че България не е нито Турция, нито Русия. И че всеки може свободно да упражнява конституционното си право на изразяване - както участващите в гей паради, така и участващите в контрапротестите срещу тях. Разбира се, в медийния ускорител отново попаднаха най-кресливите лица на т.нар. две гледни точки, които да затвърдят стереотипите за „педалите“ и „нацитата“ и да покачат напрежението. Защото ако повече хора повярват, че наистина всеки има свободата да упражнява правата си, но също така всеки има правото да го критикува, току-виж в следващите години по-малко хора тръгнали да оспорват правото на другия, по-малко хора започнали да виждат необходимост да парадират, а българите с изненада открили, че са останали с една тема по-малко за разпалени спорове.