Защо няма храна?

По данни на ООН само през последната година цената на храните се е повишила с 40%, а броят на гладуващите е нараснал със 100 милиона и е достигнал близо милиард.

Световната организация по прехранването регистрира две важни тенденции в търговията с храни по света: търсенето се увеличава, а предлагането спада. Резултатът е очакван: цената на храните расте. Причините за новите тенденции са различни, но най-важните са две: енергоносителите стават все по-скъпи и все повече се отглеждат растения за биогориво, поради което намаляват площите, засети с храни. Германската експертка Зузане Нойберт обяснява какво е значението на търсенето на храни:

„Неговата роля е голяма, но причините за повишеното търсене не се крият в растящото население на земята. Променя се структурата на хранене, хората ядат все повече месо.”

За производството на килограм месо са необходими няколко килограма зърнени храни, които от своя страна се нуждаят от много вода и от свободни площи. Всички тези ресурси се отклоняват от директното производство на храни. Особено хората в развиващите страни болезнено усещат последиците от новите тенденции. Най-много страдат дребните земеделци, които вече могат да си позволят консумацията единствено на храни, произведени от самите тях. Те обаче нямат никаква печалба от ръста на цените, обяснява Армин Пааш. Той се застъпва за правата тъкмо на тези селяни и твърди, че е крайно време те да получат подкрепа:

„... за да могат да произвеждат и да продават продукцията си на прилични цени. За това обаче са необходими структурни промени, например – преразпределянето на обработваемите площи, тъй че големите собственици да отстъпят част от земите си на дребни производители. Нужно е също така дребните производители да се насърчават за устойчиво производство и да получават редица важни услуги.”

Вулф Килман от Световната организация по прехраната апелира за структурни промени и по-интензивно сътрудничество на развитите с развиващите се страни в аграрния сектор.

„Международното сътрудничество трябва по-сериозно да помогне на тези страни. А от 1980 до 2006 година парите за помощи за развитие в международен план са намалели от 17 на три процента.”

Дребните производители в развиващите се страни могат, например, с малко помощ отвън да развият екологичното земеделие. Могат да се освободят от петролната зависимост, като вместо минерални използват органични торове. Развитите страни трябва да им помогнат със селскостопанско ноу-хау и с осигуряване на достъп до повече пазари, припомня Зузане Нойберт: „Освен помощта за развитие трябва да се внесе и повече справедливост в световните търговски отношения.”

В момента тези отношения са много неблагоприятни за развиващите се страни. Армин Пааш обяснява: „От началото на 80-те години развиващите страни са принудени да отварят пазарите си за внос, от друга обаче в развитите страни, в САЩ и ЕС, селското стопанство се субсидира и особено се субсидира износът на селскостопански продукти.”

Тъкмо тази несправедливост трябваше да бъде отстранена с конференцията в Доха през 2001 година. Тогава опитът се провали, провали се, за съжаление, и поредният опит тази година.