1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И Западните Балкани в ЕС - сериозно ли?

7 февруари 2018

Страните от Западните Балкани - в ЕС? Звучи направо безразсъдно, но ако Брюксел не даде на "непослушните" деца от периферията на Европа перспектива за членство, те може да се втурнат на изток. Дори към Далечния Изток.

https://p.dw.com/p/2sFcs
Symbolbild Westbalkan Flaggen (mit EU)
Снимка: picture-alliance/Photoshot/Qian Yi

Ето това се нарича истинска дилема. Обективно погледнато, шестимата кандидати в чакалнята на ЕС са толкова далеч от изпълнението на прехвалените от Брюксел европейски стандарти, колкото един германски дизелов двигател - от максимално допустимите граници за замърсяване на въздуха. Но да се чака, докато въпросните шест държави достигнат нормите на ЕС, би означавало да се направи огромен подарък на китайците. Те изобщо не се интересуват от това кой спазва принципите на правовата държава, не се притесняват твърде и от наличието на корупция – вместо това ударно наливат инвестиции и отпускат кредити на страните от Западните Балкани. На същите тези Балкани, чието име дори буди у Запада лоши асоциации. Но за това - по-късно.

Балканското буре с барут

Дори самият факт, че китайците вече са стъпили на Балканите, обяснява защо ЕС сега променя първоначалните си планове, свързани с този регион. След прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година Брюксел се зарече в бъдеще да не разширява общността по хоризонтала, а по вертикала, т.е. – като задълбочава сътрудничеството между страните-членки. Първоначално беше предвидено да се заздравят връзките с новоприетите страни-членки от Източна Европа. Сега се вижда, че тази линия явно е била премислена.

„При наличие на силна политическа воля и с прилагането на реформи“, пише ЕК, „Сърбия и Черна Гора би трябвало да станат годни за прием в ЕС до 2025 година“. Твърде нереалистична представа или поне крайно наивна! Фактите са съвсем еднозначни: в почти всяко отношение Западните Балкани приличат направо на лудница - поне през погледа на Брюксел. Между Сърбия и Косово бушува Студена война; Белград неприкрито се меси в политиката на Република Сръбска и по този начин дестабилизира най-нестабилната държава в региона - Босна и Херцеговина. Македония пък се кара с Гърция за името си, а почти навсякъде в региона избуяват национализъм и корупция. И точно на това място ЕС иска само след няколко години да  издигне европейския флаг? Звучи направо безразсъдно!

Китай налива пари, Европа само поставя условия

Но ЕС навярно ще е принуден да го стори, защото без перспектива за членство "непослушните" деца от периферията на Европа може и да се затичат в съвсем друга посока - на изток. И дори към Далечния Изток.

Китай не поставя никакви условия за наличие на правова държава; посреща с подигравателна усмивка брюкселските укори за „демократични дефицити“, които тамошните бюрократи водят на точен отчет и срещу които произнасят ритуални укори. В същото време Китай просто действа: строи мостове, заводи за стомана в Сърбия, летища в Албания, автомобилни фабрики в Унгария и пристанища в Гърция. А като отплата за тези експресно отпускани инвестиции Пекин очаква нещо повече от едно формално „благодаря“– той очаква политическа благодарност. Казано накратко: китайските кредити и строителните проекти по източната периферия на ЕС, която някой ден ще се окаже част от общността, още отсега дават на Пекин лостове да упражнява реална власт в ЕС.

Политическото влияние на Китай е осезаемо и днес: държавите от Вишеградската четворка харесват и хвалят авторитарния стил на Пекин. Докато Брюксел отправя порицания към Прага и Будапеща, Пекин щади самочувствието на тези свои "малки партньори". За тях нещата изглеждат ясни: Китай бързо и небюрократично отпуска пари без да поставя условия, докато Брюксел е прекалено муден и назидателен. 

В търсене на нови перспективи насред кризата

Фолкер Вагенер
Фолкер Вагенер

Европейската комисия има следователно сериозни основания да се страхува от тази китайска активност в предверието на ЕС. Китай възприема Източна и Югоизточна Европа като разпределителна гара за новия китайски път на коприната.  Подобно развитие няма как да отговаря на европейските интереси. А усилията на Брюксел за приобщаване на непослушните бедняци от европейския Югоизток съвпадат с голямата криза в общността. Полша, Унгария, Чехия и Словакия отдавна са сформирали антибрюкселска фракция вътре в ЕС. Освен това тези страни отбелязват добър икономически прираст – нещо, което не може да се твърди например за бъдещите „нови“ още пó на юг. Интеграцията обаче зависи в най-съществена степен от уеднаквяването на икономическото развитие. Затова проектът "Шест нови членки на европейското семейство" си остава една илюзия. Засега поне.

И постоянното недоволно мърморене от Брюксел, че има нужда от повече демокрация и правов ред по никакъв начин няма да промени тази картина. На Запад постоянно забравят факта, че във въпросните страни властта все още е в ръцете на онези поколения, които са израснали по времето на комунизма. По-късно комунизмът бе заменен от национализъм, който и днес доминира на много места в региона. Страните от стария и тези от бъдещия ЕС със сигурност ще имат общо бъдеще, но засега поне те твърде малко си подхождат.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми