И Русия, и НАТО недочуват

Владимир Путин отмени насроченото за май заседание на Съвета НАТО-Русия. Причината: Кремъл е раздразнен от противоракетната система на Алианса. Двустранните отношения явно се нуждаят от ремонт, отбелязва в коментара си Даниел Шешкевиц.

За изненада едва ли би могло да се говори. От известно време отношенията между НАТО и Русия са помрачени. Главната причина е системата за противоракетна защита, която САЩ изграждат с подкрепата на своите съюзници. Тъй като компромис по въпроса не се очертава, новоизбраният руски президент Путин явно не е имал никакво желание да се прави, че всичко е наред.

Общ противоракетен чадър е по-доброто решение

Западът обосновава нуждата от противоракетния щит със заплахата от политически опасни държави като Иран; Москва обаче възприема разполагането на ракети по източния фланг на НАТО като афронт. Русия вижда тук заплаха за собствената си сигурност. Затова Кремъл оповести разполагането на собствени ракети със среден радиус на действие в своя западен анклав Калининград. Това решение е продиктувано от простата сметка, че най-ефективният отговор на противниковата противоракетна система се състои в увеличаването на собствения арсенал от нападателни ракети.

През следващите години Русия ще направи големи инвестиции в серийното производство на ракетни системи, за да поддържа оръжейното равновесие със САЩ. Ракетният щит трови отношенията на НАТО с Русия почти толкова, колкото навремето ги тровеше Източното разширяване на Алианса. Уверенията на Генералния секретар на НАТО Расмусен, че ракетният щит не бил насочен срещу Русия, а срещу заплахите от Близкия Изток, отекват нечути в Кремъл. Руснаците настояват за договорни гаранции; НАТО отвръща, че политическите декларации били достатъчни.

Отлагането на срещата на високо равнище НАТО-Русия слага засега точка под една разправия, която не отчита икономическите и политически дадености. Един съвместен ракетен щит на НАТО и Русия би бил не само по-евтин, но би допринесъл реално за повишаването на сигурността и на двете спорещи страни.

Докато двама се карат...

В същото време Иран продължава да развива атомната си програма. В Афганистан, след изтеглянето на международните сили, ще зейне нов вакуум на сигурността, който засяга в еднаква степен както Русия, така и НАТО. Без транзит през руска територия, Атлантическият съюз изобщо не би могъл да даде своя принос за военното стабилизиране на Афганистан, камо ли пък да изтегли войските си от там. При това нуждата от сътрудничество е повече от очевидна и полезна: още сега Русия и НАТО обучават съвместно афганистанските сили за борба срещу наркотрафика.

На този фон от общи стратегически интереси на НАТО и Русия конфликтът около ракетния щит изглежда още по-абсурден. Все още не е късно за отварянето на един общ противоракетен чадър. Поради търканията по въпроса, НАТО и Русия изгубиха ценно време за задълбочаването на своето сътрудничество. Двайсет години след края на Студената война ставаме свидетели на възраждането на старата схема приятел-враг. Това не е принос за сигурността на Европа.

Автор: Д. Шешкевиц, Редактор: Б. Узунова