Искате най-доброто за детето си? Помислете и за това:

Когато бях на десет години, един ден коремът ме заболя толкова силно, че се наложи да ме приемат в болница. Останах там цяла седмица. Всички изследвания показаха, че физически съм абсолютно здрава. Накрая от консултацията с психолог стана ясно, че болките ми в корема са на психосоматична основа.

За психосоматика говорим тогава, когато причините за чисто физически болки - като главоболие, виене на свят, прилошаване, болки в корема или повръщане - са психически. При това съвсем не само възрастните страдат от такива смущения, а и много деца.

"При много от пациентите ни установяваме, че те изискват прекалено много от себе си, преследват високи цели и страдат, когато резултатите не ги задоволяват", казва Беате Херперц-Далман, която ръководи Клиниката по психиатрия, психосоматика и психотерапия към Техническия университет в Аахен.

Стрес в училище, стрес и след училище

Родителите искат най-доброто за своите деца, записват ги на езикови курсове, уроци по музика и спортни занимания. За някои деца обаче пълната програма означава най-вече стрес. Защото към стреса, който преживяват в училище, се добавя и стресът, на който децата са подложени в свободното си време. Много от децата ходят на уроци и тренировки по няколко пъти в седмицата.

Според проведено във Великобритания изследване, 88% от децата в основното училище (от първи до четвърти клас) разполагат със свободно време само в 2 или 3 дни от седмицата. Дори и когато извънучилищните занимания доставят удоволствие на децата, учените предупреждават, че прекалено пълната програма ги натоварва и води до изтощение.

Голяма роля за това играят родителите, които искат само най-доброто за децата си. Включително да ги подготвят по-добре за бъдещия им професионален живот. Затова и ги записват в елитни училища, дори и те да не са за тях.

Херперц-Далман твърди, че не бива да виним само родителите за натиска, на който са подложени децата. "Познавам много родители, които не упражняват никакъв натиск над децата си. Но тъй като живеем в свят, в който са важни успехите, някои деца сами се подлагат на натиск."

Проучване на института "Роберт Кох" сочи, че 20 процента от децата и младежите в Германия страдат от различни психични смущения. Този процент е останал непроменен от 2003 до днес.

Нараства обаче броят на децата с психосоматични заболявания, които се нуждаят от лечение. Често децата не могат да разчитат на допълнителна помощ вътре в семейството, например от баба или дядо. "Затова днес много по-често от преди те търсят такава помощ извън семейството", казва пред Дойче Веле президентът на Съюза на педиатрите в Германия д-р Томас Фишбах. По думите му, за да се стигне до психиката на един млад човек, е нужно най-вече време. "А също и доверие - лукс, който обаче много педиатри не могат да си позволят при толкова много пациенти, които чакат също да бъдат прегледани", добавя той.

Разговаряйте с децата!

"Две неща най-вече са нужни, за да се помогне на деца с психосоматични проблеми", казва Беате Херперц-Далман. "Първо гледаме какво може да бъде променено в средата, в която живеят малките пациенти - например да бъде намален натискът, на който са подложени в училище, или пък да ходят на по-малко уроци и тренировки следобед. На второ място се опитваме да покажем на децата как да се справят по-добре с болките си".

Важна роля в това отношение се пада на родителите. Особено когато децата им са болни и пропускат много часове в училище. "Затова има смисъл родителите да бъдат привлечени към терапията на техните деца и също да участват активно в нея", посочва Херперц-Далман. Тя и д-р Фишбах са убедени, че родителите могат най-добре да помогнат на децата си със психосоматични оплаквания, ако се опитат да разберат какво се случва с тях. Да разговарят с тях, да ги изслушват и да подхождат сериозно към техните тревоги и страхове - това е изключително важно. Много по-важно от един изпуснат урок по музика или една тренировка, твърдят експертите.