Историческа промяна в Америка

Махалото на американската политика направи необичайно широко движение – много повече, отколкото се смяташе за възможно само до преди няколко месеца. Демократът Барак Обама спечели изборите с пределна яснота, а освен това ще може да се опира на един Конгрес, в който неговата партия укрепи още повече позициите си. По този начин след 14 години приключва времето, в което републиканците контролираха Белия дом или Конгреса, или и двете заедно. Обама разчерта по нов начин политическата карта на Америка и триумфира в области, които от десетилетия се водеха за крепост на републиканците.

От средата на 60-те години никой президентски кандидат на Демократическата партия не е печелил такъв голям дял от гласовете на избирателите, както стори сега сенаторът от Илинойс. Промяната е историческа и затова, защото на 20 януари за пръв път клетва като президент ще положи един афроамериканец. Скептиците до последния момент се съмняваха, че

Америка е „узряла” за чернокож президент

Оказа се обаче, че Америка е изминала дълъг път към преодоляването на расовите ограничения. Показателно е, че расовото напрежение игра много малка роля в хода на предизборната борба.

Много бели гласуваха без никакво колебание за Обама, защото той не въздигна цвета на кожата си в политическа програма и избягваше традиционния обвинителен тон на чернокожите политици. Друга рецепта за успех беше удивителният организационен талант на Обама. Той бе далеч пред конкуренцията си що се отнася до начина, по който съумя да мобилизира нови слоеве на избирателите. От решаващо значение накрая се оказа едно друго качество на кандидата: той прояви голямо хладнокръвие по време на финансовата криза, убеждавайки колебаещите се избиратели, че като президент ще бъде на висотата на неочакваните предизвикателства.

Маккейн обаче реагира много объркано по време на кризата. Той допусна грешка и с избора на Сара Пейлин за вицепрезидентски партньор; не само защото младата губернаторка на Аляска беше напълно неподготвена за тази длъжност. В случая се видя и как действа Маккейн при взимането на такива важни решения – импулсивно и без съгласуване с другите. Съмнително е обаче дали с по-добре организирана предизборна кампания републиканецът би могъл да промени нещо. Защото на първо място

Маккейн стана жертва на дълбокото разочарование

от грешките на републиканците през последните осем години. Америка се нуждае спешно от политическо обновление и в този смисъл победата на Обама е добре дошло освежаване на кръвта. Но неговият избор представлява и скок в неизвестността. В хода на кампанията многократно се видя липсата на опит на младия политик. Как ще управлява той като президент, остава открит въпрос. Неговата харизма ще му помогне, но няма да е достатъчна, за да се справи с конкретни задачи като например стабилизирането на Ирак. Дори под ярката светлина на прожекторите през двугодишната предизборна кампания Обама си остана една загадка. Дали ще действа като помирител или, както в Сената, ще прави политика от левия край на политическия спектър?

Предвид огромната му изборна победа, сигурно ще бъде голямо изкушението да преобрази Америка в съответствие с концепциите на демократическата партийна книжка. Само че резултатът от тези избори е много повече присъда над републиканското управление, отколкото мандат за демократическа „революция”. Ако Обама не отчете тази подробност, има опасност и той като предшественика си Буш да натегне прекалено много струната. Тогава политическото махало много скоро, може би още на междинните избори за Конгрес след две години, пак ще отиде в другата посока.