1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Италианската "бомба"

Андреас Ростек-Буети
6 юни 2019

Вместо да намаляват, задълженията на Италия гонят нови рекорди. За да изплатят дълга си, италианците би трябвало да работят 16 месеца, но да не харчат нито цент от това, което са изработили. Сега ЕК иска да накаже Рим.

https://p.dw.com/p/3Jw2S
Матео Салвини, вътрешен министър и зам.-премиер на Италия
Матео СалвиниСнимка: Reuters/A. Garofalo

Този коментар можеше и да е много кратък и да звучи например така:

Да, ЕС трябва да започне наказателна процедура срещу Италия заради многото нарушения на правилата в Общността. Но мярката няма да постигне нищо. И най-вече - няма да доведе до желаните резултати в икономиката. Властимащите в Рим знаят добре, че страната им е твърде голяма, за да бъде "санкционирана" просто така. Да не говорим пък за изхвърлянето ѝ от Общността.

И тук коментарът можеше да свършва.

Но нека все пак се занимаем малко по-задълбочено с казуса "Италия". Защото Италия е нещо като икономическа бомба за Общността, чието избухване Брюксел може да предотврати само с политически средства. Съюзът просто няма друг избор.

Рекордни задължения

Ето и параметрите на тази "бомба": през 2018 година задълженията на Италия са достигнали 132,2% от БВП на страната. В парично изражение те са надхвърлили сумата от 2,3 трилиона евро. През 2020 година ЕК очаква италианският дълг да нарасне дори над 135% от БВП. Да припомним, че правилата в ЕС допускат най-много 60% от БВП.

И още важни данни: през 2017 Италия е "произвела" 11,2% от общия БВП на ЕС. Икономиката на страната е в стагнация, а безработицата остава висока. Италианските банки са обременени с над 400 милиарда евро държавни задължения.

За да изплатят целия си държавен дълг, измерено през БВП на страната, всички италианци трябва да работят в продължение на 16 месеца, през които да не харчат нито цент от това, което са изработили. Повече от наивно е да смятаме, че това е възможно. ЕС и ЕК го знаят много добре. Затова и напоследък Брюксел призовава Рим поне да спре да трупа нови задължения и да намали сегашния си бюджетен дефицит, който възлиза на около 2%.

Само че вътрешният министър Матео Салвини от дяснопопулистката "Лига" не иска и да чуе за подобно нещо. "Свършиха времената, когато получавахме наставления от Брюксел", казва той. Нещо повече дори: ако зависело от него, през следващата година италианският бюджетен дефицит щял да бъде повишен дори на 5%.

"Правителството ще падне"

Но от него зависят много неща и точно в това се изразява проблемът на ЕС. И той е както икономически, така и политически. На европейските избори партията на Салвини взе 34% от гласовете. Тя измести движението "Пет звезди", което получи 17%. Казано иначе: двамата коалиционни партньори си размениха ролите. И продължават взаимно да се блокират.

Салвини вече се заиграва с идеята за предсрочни избори и не крие желанието си да стане премиер. В Рим знаят, че това действително може да се случи. "Никой не знае кога правителството ще падне, но вече няма съмнение, че това ще стане", заяви един италиански депутат, цитиран от вестник "Кориере дела Сера".

"Горните граници, които допуска Валутният съюз, са остарели и неактуални. Те само навредиха на Европа" - тези думи също са изречени от кандидата за премиерския пост на Италия. С подобни изявления министърът-популист оскъпява още повече италианския държавен дълг, той стеснява полето за действие на правителството и застрашава оцеляването на италианските банки, а заедно с това и стабилността на европейските финанси.

Брюксел, Франкфурт и Вашингтон (ЕС, ЕЦБ и МВФ) биха могли да извадят голямата тояга. Но това не би решило нито един от проблемите. Успехи са възможни само ако ЕС е склонен да разговаря и да търси малките стъпки, малките успехи и да работи по-тясно с разумните и прагматично мислещите хора - например в Централната банка на Италия, във фирмите, неправителствените организации и гражданското общество.

Тоягата на Брюксел прави силния човек в Рим още по-силен. Но ЕС няма друг избор. Общността не може да се сбогува със собствените си правила преди да са написани нови. Решението на проблема зависи изцяло от италианците. Ако въобще имат време да се занимават с това.

***
Вижте и това видео:

Само да не се наложи да спасяваме и Италия