1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как в Германия се отнасят към хората с увреждания

Астрид Пранге | Дженифър Вагнер
4 декември 2018

Трябва да спрем да се отнасяме към хората с увреждания като към някакви чужди нам хора, призовава активистът Раул Краутхаузен. Според него редица страни решително изпреварват Германия в това отношение.

https://p.dw.com/p/39PHT
Deutschland - Raul Krauthausen | Inklusions-Aktivist und Gründer der "Sozialhelden"
Снимка: picture-alliance/Sozialhelden e.V./A. Weiland

ДВ: Отнасяме се към хората с увреждания като към някакви "чужди нам хора" - това са Ваши думи, изречени преди време. Как като общество да нормализираме отношението си към хората с недъзи?

Раул Краутхаузен: Всички изследвания показват, че когато отсъства личният контакт, когато хората не се познават и не се срещат помежду си, това поражда у тях страхове. Подобно нещо наблюдаваме също и в Саксония, където съществуват огромни предубеждения и страхове спрямо мигрантите. Същото е и при хората с увреждания. Понеже децата със и без увреждания не са заедно още от детската градина или училището, вече в зряла възраст ние не знаем как да се отнасяме един към друг. Задача на цялото общество е да се погрижи за това едните и другите да живеем заедно. 

ДВ: Има ли държави, които бихте посочил като пример за подражание в подхода им към хората с увреждания?

Раул Краутхаузен: В Испания, Италия и скандинавските страни имаме много по-различно отношение към тези хора. Само защото някой е с увреждане, това съвсем не означава, че трябва да бъде отхвърлен от обществото. Нали не казваме и на момичетата, които не искат да бъдат подлагани на сексуален тормоз, да не носят къси поли. Проблемът е в това, че има хора, които гледат на младите жени като на сексуален обект, и други, които маргинализират хората с увреждания. Поведението е от решаващо значение. Разглеждаме ли физическото увреждане като лоша съдба на отделния индивид, или гледаме на него като на задача към цялото общество - как то да се справи с този проблем?

ДВ: Можете ли да посочите конкретни примери? 

Раул Краутхаузен: Още през 1980-те години Испания и Италия премахнаха помощните училища. В скандинавските страни хората с увреждания участват много по-активно в обществения живот - и училище, и на трудовия пазар. Във Великобритания и Австрия могат да бъдат заведени дела срещу фирмите от частния сектор, които не осигуряват достъпност. По всички тези показатели Германия изостава много. Аз имах щастието през 1980-те години да ходя в едно от първите специализирани училища - най-напред в основно, а след това и в средно училище. И не разбирам цялото вълнение сега около уж много сложната училищна система на включване, след като още през осемдесетте години тя работеше. 

Deutschland Protest gegen Bundesteilhabegesetz in Berlin
Раул Краутхаузен (в средата) по време на протест в Берлин през юни 2016Снимка: Imago/epd

ДВ: Може би по темата за включването липсва политическа воля?

Раул Краутхаузен: Проблемът в Германия се състои в това, че от десетилетия насам се пести в сферата на образованието и класовете в училищата стават все по-големи. И цялото неудовлетворение се излива върху децата с увреждания. Което изобщо не е редно да се случва. 

ДВ: Дали самото понятие „инвалид“ не е проблематично само по себе си?

Раул Краутхаузен: Думата „инвалид“ е на първо място описание на фактите. Важно е да се знае, че говорим за хора. Тоест, за „човек с увреждания“. Лично аз предпочитам това понятие. Когато с инвалидната си количка се озова пред стълбище, ме занимава мисълта, че съм възпрепятстван да се кача по него, а не си мисля, колко всичко щеше да е прекрасно, ако можех да ходя. Но най-вече се ядосвам, че няма асансьор.

Раул Краутхаузен е основател на организацията "Социални герои", работеща по проекти за безпрепятствен достъп за хората с увреждания. Роденият в Перу активист страда от рядко заболяване, характеризиращо се с повишена чупливост на костите (Osteognesis imperfecta) и се придвижва с инвалидна количка.

Още по темата - в това видео: