Как се "ловят" избиратели от бившия СССР
17 септември 2016
„Алтернатива за Германия” /АзГ/ раздава програмата си в берлинския квартал Марцан-Хелерсдорф и на руски език. Там живеят около 30 000 изселници от бившия СССР, повечето от които в миналото гласуваха за ХДС. Партията е на лов за гласове и разчита, че може да привлече на своя страна „руските германци”: "Преселниците напуснаха бившия Съветски съюз, защото търсеха своята истинска родина, а това е Германия. Сега обаче тази тяхна родина се оказа пренаселена с милиони африканци и азиатци", казва Бернд Пахал от „Алтернатива за Германия”.
Кажете "не" на бежанската политика на Меркел!
Отхвърлянето на бежанската политика на Ангела Меркел беше главна предизборна тема на АзГ и на местните избори в Баден Бюртемберг, Саксония-Анхалт, Райнланд-Пфалц и Мекленбург-Предна Померания. Десните популисти спечелиха над 20 процента от гласовете в двете източногермански провинции.
Те се надяват, че изселниците от бившия СССР ще помогнат за изборен успех на „Алтернатива за Германия” и в Берлин. Тази партия на няколко пъти демонстрира поддръжка за сегашното руско държавно ръководство – тя настоява например за отмяна на санкциите срещу Москва, наложени след анексията на Крим.
Заместник-председателят на АзГ Александър Гауланд например твърди, че руските изселници одобряват отношението на партията към Русия и Путин и са против постоянните нападки срещу руския президент, отправяни от всички водещи медии и от германския политически елит. „Затова отношенията ни с руските преселници са много добри", казва Гауланд.
Кандидатката на ХДС в Марцан-Хелерсдорф Медина Шуберт не споделя това становище. Самата тя е преселник от Русия: "Ние се опитваме да кажем на руските преселници, че в началото обществото е гледало и на тях като на чужденци. И е трябвало време, докато местните жители свикнат с тях”, казва Шуберт. Тя заявява, че ХДС не разпространява програмата си и на руски, защото иска преселниците да се интегрират в обществото и да учат немски.
Поляците гласуват в изборите за районни съвети
В Берлинския квартал Кройцберг се намира базиликата „Св. Йоан” – център на полско-говорящата католическа общност, която наброява около 110 000 души. Сред тях „Алтернатива за Германия” разпространява своите писания и на полски език. В полския превод обаче липсва пасажът с искането за отмяна на санкциите срещу Русия. На това място АзГ се опитва да спечели гласовете на поляците с други аргументи. Тези гласове са от голямо значение за партията, защото в неделя /18.9.2016/ се избират депутати не само за Ландтага /местния парламент/ в Берлин, но и за 12-те районни съвета на града.
В изборите за районни съвети имат право да участват и граждани от други държави на ЕС, независимо че нямат германско гражданство. Едва ли е случайно съвпадение това, че водещият кандидат на „Алтернатива за Германия” в местните избори Георг Паздерски е от полски произход, макар че той самият не говори полски.
Заместник-председателят на дяснопопулистката партия Александър Гауланд подкрепя курса на национално-консервативното правителство във Варшава, което е критикувано от ЕС, защото ограничава правомощията на полския Конституционен съд. ЕК задвижи и процедура за проверка на правовия ред в Полша. Според Гауланд, поляците имат пълното право сами да определят своята политика и Брюксел нямало защо да им се меси, включително и по отношение на Конституционния съд.
„Алтернатива за Германия” пред десети изборен успех?
Национални държави срещу ЕС, християни срещу мюсюлмани, Путин срещу арогантния Запад - с такива теми „Алтернатива за Германия” може да пожъне успех сред полските и руски преселници в Берлин. Според анкетите, АзГ може да разчита на 14 процента от гласовете в Берлин. Ако това се окаже вярно, тя ще бъде представена в десет провинциални парламента на Германия – и то само няколко години след основаването си.