Какво му има на българина?

Какво му има на българина, че е толкова мрачен? Този въпрос - като синкопичен рефрен се връща периодично в общественото пространство, където се кръстосват абсурдите на нашето всекидневие. А как да не е мрачен? Всеки ден вестниците ни обстрелват с шокови заглавия; обикновеният човек живее с чувството, че отвсякъде го крадат и мамят, отсъства балансиран анализ на случващото се и няма ориентири, които да ни позволят да градим своята лична житейска стратегия.

Между "има" и "няма"

Живеем в някакви паралелни реалности: научаваме, че работата в Българската академия на науките е сведена до санитарния минимум, което означава, че за никаква наука и за никаква академичност не може да става дума; научаваме за сбъркани симбиози в територията на културата, чиито първи жертви ще бъдат 550 души: всичко това в резултат на реформа, заради която потърпевшите наричат с екзекуторски имена чиновниците от Министерството на културата...

Наблюдаваме също и брауновите движения в лекарското съсловие, от което целият български народ е потърпевш... Причината за първото, за второто, за третото - внушава изпълнителната власт - е липса на средства.

В същото време Министерството на отбраната, МВР, Държавната Агенция “Национална Сигурност”, комисията по тайните и прочее сродни структури получават близо 257 милиона за хеликоптери, самолети и сграден фонд, като част от парите са за ремонт на току що издигнатата луксозна постройка на Държавната комисия по сигурността на информацията... С друга част пък се изплащат дълговете след приключила военна сделка между България и Италия, резултат на любовта между Борисов и Берлускони.

Всичко това се извършва с нашите пари. Е, логично е да си зададем въпроса - липса на средства или липса на управленски капацитет, който да подреди приоритетите от гледна точка на обществения интерес?

Разбира се, че приоритетите за разпределянето на бюджетните средства не могат да се решават на опашката за шофьорски книжки, но при отсъствие на авторитетен посредник, на компетентен медиатор между тези, които взимат решенията, и тези, от които се попълва държавният дефицит, остават съмнения, остава мрачно неразибране, недоволство, подозрение и гражданска апатия... Разпада се идеята и представата на обикновения човек за държавата.

Плесница след плесница

В тази държава, в която в очите на “народа” народните представители са престанали да представляват интересите на гласоподавателите и преследват преди всичко лични, партийни, корпоративни или роднински интереси, постепенно и последователно хората се оттеглят от публичното пространство в задния двор на своето недоволство.

На авансцената остават лъскави самооценки като отчетът за първата година от управлението на ГЕРБ. И спектакли като сензационният сценарий с находката на остров “Свети Иван”, която - обещават - ще превърне Созопол във втори Ерусалим. Тежко и горко на поклонниците...

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев