Кипър се зарази

В Кипър политиката и банковото дело са тясно обвързани. Една от особеностите на местната политика е, че президентът комунист Димитрис Христофиас управлява с подкрепата на една националистическа партия, докато консервативната опозиция се сближава със социалистите с оглед на обща стратегия за предстоящите президентски избори през 2013.

Принципно политиците в Кипър са на едно мнение: правителството трябва да си напише домашните и Кипър трябва да продължи да съществува като финансов център. Какво обаче означава това конкретно? Тук интерпретациите се различават. Управляващата партия АКЕЛ например предупреждава за опасността от прекомерните икономии. Те биха задушили стопанството, както се вижда от примера с Гърция, смята говорителят на партията Георгиос Локаидис.

Прагматичните комунисти

"Основният проблем е банковата криза, а не либералната финансова политика и структурните проблеми на икономиката", казва Локаидис. Навсякъде населението е принудено да пести, за да могат правителствата да овладеят банките. Това обаче няма да реши проблемите, а ще ги изостри. "Когато Гърция въведе първите мерки за икономии, дълговете на страната възлизаха на 115 процента от БВП. След две години политика на икономии дълговете достигнаха 165 процента от БВП. Това трябва да ви говори нещо!", заявява Локаидис в телевизионно интервю.

Неговите аргументи странно напомнят за реториката на лявата гръцка партия Сириза. Но левите политици в Кипър са значително по-прагматични от колегите си в Атина. Така например кипърските комунисти изненадващо гласуваха заедно с всички други партии за рекапитализиране на "Лаики Банк" с държавни средства. Все пак банката е вторият по големина банков институт в страната. "Евентуален фалит би имал катастрофални последици за банковата система и за цялата икономика", обяснява говорителят на АКЕЛ.

Помощ от Брюксел?

До края на юни "Лаики Банк" трябва да получи финансова инжекция в размер на 2 милиарда евро, за да покрие изискванията на европейския банков надзор. Кипърското правителство обаче не разполага с тази сума. Алтернативата е помощ от Брюксел, заем от Русия или използване на средства от втория спасителен пакет за Гърция. Най-добрият вариант би била помощ от спасителния европейски фонд, смята депутатът консерватор Христос Стилианидис.

"Правителството трябва да насочи погледа си към заем от европейския спасителен механизъм, за да може да запази ненакърнен имиджа на Кипър като финансов център. Ние трябва ясно да сигнализираме, че се подчиняваме на стриктна финансова дисциплина", казва той.

Президентът Христофиас трябваше да направи правителствени промени още през 2011 година, когато се тръгнаха слухове, че Кипър е подал молба за помощ в Брюксел. Катализатор на кризата стана голямата експлозия на склад за боеприпаси в Лимасол, при която загинаха 13 души и беше разрушена голяма част от енергийната инфраструктура. Възстановяването струва два милиарда евро. Това отговаря на десет процента от общата икономическа сила на островната република и би затормозило още повече кипърското стопанство.

Бърза ратификация на фискалния пакт

Въпреки или точно поради това страната трябва да даде ясен знак за повече финансова дисциплина, подчертава Стилианидис. "Затова апелирам за възможно най-бързо ратифициране на европейския фискален пакт. Ако заметем проблема под килима, ни очаква същата съдба както Гърция", заявява той. А времето напредва. Две рейтингови агенции вече понижиха кредитния бонитет на страната. Независимо от това лявото кипърско правителство обещава дългосрочна солидна финансова политика. През 2014 година управляващите възнамеряват да представят балансиран държавен бюджет.

Автор: Я. Пападимитриу, К. Цанев, Редактор: М. Илчева