Китайският контраст

Близо 8% икономически ръст - много страни по света могат само да си мечтаят за подобен резултат. За втората в света икономика, китайската, това е почти банално ежедневие. При това 2012-та се оказва една от най-слабите в това отношение от 1999 година насам!

Прогнозите за 2013-та са, че китайската икономика ще продължи да расте със стабилни темпове. Основен мотор за това е силният износ, който ще бъде стимулиран и от оживилото се търсене на американския пазар. Същевременно китайската икономика крие и значителен рисков потенциал: например бързо застаряващото население и намаляващата работната ръка в страната. Прогнозите са, че поне до 2030 г. тази тенденция ще се запази.

Армията от млади хора се топи...

Китайското икономическо чудо стана възможно благодарение на огромната армия от млади хора в трудоспособна възраст. Разрешаването на само едно дете на семейство и бързата урбанизация на страната доведоха до водят до рязък спад на раждаемостта. Затова страната в бъдеще няма да може да постига прираст в икономиката благодарение на приток на нова работна ръка. Нужна е бърза промяна на досегашния модел на развитие, с цел насърчаване на производителността на труда и от подобряване на квалификацията на работната сила.

Цифрите говорят сами за себе си: през 2012 г. всеки седми китайски гражданин е бил на възраст над 60 години - общо 194 млн. души, а почти 10% от населението на страната се състои от хора на възраст над 65 години - 127 млн. души. Засилват се и процесите на урбанизация и обезлюдяване на провинцията.

Само през миналата година градското население на страната се е увеличило с 21 млн. души, а селското е намаляло с 14,3 милиона. Повече от половината население на страната вече живее в градовете (712 млн. души), а политиката за едно дете на семейство и традиционното желание за раждане на момчета допълнително изкривяват демографската картина в страната: днес на 100 новородени момичета се падат почти по 118 новоредени момчета.

Страната на милионерите и бедняците

За първи път в Китай се оповестяват данни за социалното неравенство. Показателен в това отношение е така нареченият коефициент на Джини, който дава представа за неравномерното разпределение на благата в едно общество. Въпросните данни досега са били достъпни само за ограничен кръг от хора във висшето партийно ръководство на Китай.

При стойности на коефициента от над 0,4% се смята, че различията са толкова големи, че съществува опасност от избухване на социални размирици в обществото. Данните, оповестени от държавната статистика, също показват ясно, че през последните 10 години коефициентът на Джини за Китай се е движел между 0,47 и 0,49 на сто, надвишавайки значително критичната стойност.

Ще рече, че пропастта между бедни и богати в страната е огромна. В Китай броят на милионерите в долари се измерва с милиони, а този на милиардерите - със стотици. В същото време 200 млн. китайци имат годишен доход от 2 400 юяна (290 евро), което е под долната граница на бедността, определена от Обединените нации.

АГ, ДПА, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова