Когато марсианците нападнаха Америка

В неделната вечер на 30 октомври 1938 година милиони американци слушат музика по CиБиЕс, когато програмата на радиото внезапно е прекъсната за спешна новина. Водещият съобщава, че на Марс имало необичайно силни експлозии, а големи газови облаци стремително се носели към Земята. Малко по-късно музиката отново е прекъсната за спешно съобщение: на някакво поле в Ню Джърси бил забелязан странен обект.

"Война на световете"

Шок и паника, а всъщност става дума за блестящо инсценирана радиопиеса. Младият режисьор Орсън Уелс майсторски пресъздава със средствата на радиотеатъра романа на Хърбърт Джордж Уелс „Война на световете" от 1898 година, в който се разказва за инвазия на извънземни. За целта Орсън Уелс използва редица трикове и ефекти, каращи слушателите да повярват, че действително следят репортаж на живо - дава думата на мними експерти, включва дори „очевидци".

Така всеки слушател остава с впечатлението, че действително става дума за атака на извънземни, които имат за цел да потопят в кръв цялото земно кълбо, като за начало Ню Йорк е на път да бъде превзет с помощта на отровен газ. И наистина: твърди се, че радиопиесата предизвиква масова паника по улиците на града.

Орсън Уелс и неговият екип не искат да заблуждават или плашат хората, а по-скоро да им предложат развлечение. Но не отчитат факта, че по онова време съществува реална военна заплаха: тревожните новини от нацистка Германия, накарали англичаните да провеждат дори пробни учения с газови маски.

Още докато върви радиопиесата, възбудени хора започват да звънят в полицията и да съобщават за облаци от дим, затъмняващи хоризонта. Някои дори твърдят, че са видели марсианци, други са убедени, че става дума за нападение не на извънземни, а на германците.

По онова време редица вестници, сред които „Ню Йорк Таймс" и „Бостън Дейли Глоуб", се възползват от ситуацията, за да обявят новата медия - радиото - за ненадежден и безотговорен източник на информация. Междувременно се знае, че истинските фалшиви новини се разпространяват в деня след излъчването на радиопиесата, когато различни медии публикуват преувеличени съобщения за масова паника и истерия.

Примери за други подобни случаи, в които една медийна измислица е възприета като истина, има предостатъчно - включително и от България, където навремето в едно хумористично телевизионно предаване бе съобщено за тежка авария в АЕЦ "Козлодуй".

Сюжет, подобен на американския, се разиграва през 1949 година и в Еквадор, където настъпва истинска масова паника след съобщения за нашествие на извънземни и за сражения с танкове по улиците на Кито. Когато хората осъзнават, че става дума за медийна измислица, страхът прераства в гняв - разярени тълпи щурмуват сградата на радиото, хвърлят камъни по нея и дори я подпалват. В размириците загиват шестима души.

Ефектът от подобни съобщения е просто поразителен. При това идеята на Орсън Уелс е била тъкмо обратната - да накара хората да осъзнаят, че не бива безкритично да вярват всичко, което медиите им поднасят.

В ерата на алтернативните факти и фалшивите новини

В публикувано през септември допитване мнозинството от анкетираните американци заявяват, че вече не вярват на утвърдените медии, тъй като те работели неточно и разпространявали алтернативни факти и фалшиви новини - две понятия, които често се използват от американския президент Доналд Тръмп и неговия екип. Тръмп от години атакува т.нар. "лъжлив печат" и обявява всичко, с което не е съгласен, за "фейк нюз".

При това има доказателства, че преди президентските избори в САЩ Фейсбук е бил пълен с манипулирани съобщения, идващи от уж достоверни информационни източници - с цел да се отслабят позициите на Демократическата партия. Впоследствие Фейсбук обеща да противодейства, но т.нар. "Fact-Checker" изобщо не смогват да пресеят всички фалшиви информации, подавани от различни ботове в интернет.

"Постоянно би трябвало да се питаме на кои информационни източници можем да се доверяваме - особено в един алгоритмизиран свят, в който Фейсбук, Инстаграм и Туитър конфекционират съобщенията, които получаваме, и ни показват само онези съдържания, за които те си мислят, че ни интересуват", предупреждава медийният експерт Майкъл Соколов, преподавател по комуникация и журналистика в университета в Мейн. „Ние, потребителите, трябва да сме много по-критични. И трябва много по-интензивно да поставяме под въпрос собствената ни медийна компетентност. Тъкмо такава е била целта, преследвана от Орсън Уелс", казва Соколов.