Кой е луд?

Английският журналист Джон Ронсън е "майстор на контраинтуитивната разследваща журналистика", както го квалифицира седмичникът "Ди Цайт". В последната си книга "Психопатският тест" (Jon Ronson. The Psychopath Test: A Journey Through the Madness Industry) Ронсън ни повежда на едно невероятно пътешествие в света на психиатрията. Той обяснява как се поставят диагнози, разговаря със светила в бранша, опознава луди и такива, които се правят на луди.

"Психиатрите са зло!"

Необичайното разследване на Ронсън го отвежда първо във факултета по психология на Лондонския университетски колеж, после на една конференция на психиатри в Америка и накрая в Бордмуър - английски затвор, в който лежат извършители на особено тежки престъпления. Там той влиза в контакт с кого ли не - например с "Комисията за нарушения на човешките права", със сциентолози, които са убедени, че "психиатрите са зло, което трябва да бъде спряно" - и се запознава с Тони. Като 17-годишен Тони е бил арестуван за нанасянето на тежка телесна повреда, получава диагноза "психопат" и така свършва в Бордмуър. От дванайсет години Тони се бори за своята реабилитация.

Страница след страница в тази безумно увлекателна книга се заличава границата между лудост и разум. Търсейки отговор на въпроса кой е психопат, Ронсън навлиза все по-навътре в доста налудничавия свят на психиатрията. След като се задълбочава в "Наръчника на Американското психиатрично дружество" и изучава международно признатия т. нар. "психопатски тест" на Боб Хеър, започва да го обзема чувството, че е заобиколен само от психопати. Вижда ги навсякъде - те са мениджъри, банкери, учители, сервитьори.

Индустрията на лудостта

Ронсън обаче превръща своята разрастваща се параноя в изходен пункт за по-нататъшни проучвания. А когато започва да се вглежда дори в приятелите си, той започва да поставя под въпрос критериите на науката. Дали наистина е психопат всеки, който отговаря на няколко от показателите в психопатския тест?

Колкото повече Ронсън задълбава в психиатрията, толкова по-критичен става тонът му. Особено когато става дума за диагнози, поставени на деца, или за ширещите се все повече биполярни смущения, той не крие огромното си подозрение към така наречената от него "индустрия на лудостта". Изводът, до който стига накрая английският автор, се налага от само себе си: на този свят има много психично болни, но и много хора, които незаслужено биват зачислявани в графата "луди".

АГ, ДР, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел