1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо храмовете трябва да са затворени по Цветница и Великден

11 април 2020

За разлика от много места по света, в които богослуженията за Великден ще са при закрити врати, в България православните храмове ще останат отворени за богомолци въпреки опасността от Ковид-19. А не би трябвало.

https://p.dw.com/p/3alzV
Църквата "Света Неделя" в София
Снимка: BGNES

Премиерът Бойко Борисов отстъпи пред Светия Синод. А църквите все пак ще вземат мерки: иконите се дезинфекцират, на някои места богослуженията ще бъдат навън, ще се следи за спазването на дистанция между миряните (за да няма струпвания ще помага и полицията), на Цветница няма да се раздават върбови клонки от свещениците и т.н.  

Длъжна ли е обаче държавата да затвори храмовете в условията на пандемия?

Разделението на църквата и държавата не е безусловно. Ако отворим например прочутото Писмо за толерантността (1685) на Джон Лок (1632-1704), в което той настоява сферите на кръста и меча да бъдат разделени в името на гражданския мир, ще видим, че правото на толерантност не е абсолютно. Да, църквите се грижат за спасението на душите и религията е вътрешна убеденост на ума, което прави физическата принуда, с която си служат владетелите, ирационално средство за нейната промяна. Но на държавата са поверени интересите на нейните граждани, не само имуществото, а свободата и животът, отбелязва Лок. Нима кралят не трябва да се намеси, за да спре тези, които действайки в името на религията застрашават живота на останалите?

В българската Конституция (1991) свободата на вероизповедание също не е абсолютна. Разбира се, в чл. 37(1) се посочва, че "свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними". Но непосредствено след това се казва: "свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани". Освен това, чл. 58 постулира: "религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите".

Безопасен вариант има и той е известен

Множество случаи, например в страни като Франция и Русия, показаха, че храмовете се превръщат в истински инкубатори на Ковид-19. Накратко: сега не е моментът г-н Борисов да се крие зад маската на прекомерната набожност. Вместо да се впускат в поредната популистка клоунада, българските власти трябва да изпълнят конституционните си задължения.

Най-безопасно би било храмовете да са затворени за богомолци, а службите да се провеждат и предават по телевизията. Възможен е и компромисен вариант, като този в Италия и в Германия например: храмовете са отворени, но не за публични богослужения и църковни празници, а само за случаите, в които хората поискат да отидат да се помолят набързо, да запалят свещ.

Между другото, на 24 март епископи от Англия и Уелс се обърнаха писмено към британското правителство, за да изразят безпокойството си, че "отворените храмове могат да намалят ефикасността на усилията на правителството да задържи хората по домовете им". При това храмовете, посочват духовниците, "привличат много хора, повечето от които са сред най-уязвимите от инфекции". Макар и да не излязоха със сходна позиция, свещениците в Италия през март също обмисляха подобен призив: "не защото държавата ни принуждава" - посочват те, а "от чувство за принадлежност към човешкото семейство". 

Ще се въздържа от коментар как изглежда на този фон упоритостта на БПЦ вратите на храмовете да останат отворени по празниците. 

 

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата