1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Косово: Мнозина имат полза от този конфликт

Томас Брай
10 февруари 2019

От 20 години насам в Европа тлее конфликт, който няма да бъде скоро решен. Нито сърбите, нито косоварите имат истински интерес от помирение. А още по-малко пък Русия, която би изгубила влиянието си в региона.

https://p.dw.com/p/3D5Gy
Снимка: DW/J. Djukic-Pejic

Преди 20 години във френския град Рамбуйе започна международната мирна конференция за Косово. Белград отхвърли представените там предложения, поради което на 24 март 1999 година НАТО поде първата си бойна операция след края на Втората световна война. Бомбите на НАТО принудиха сръбските военни, които бяха прогонили от родните им места близо 800 000 косовски албанци, да се изтеглят от Косово.

През 2008 Косово официално се отдели от Сърбия и стана най-младата държава в Европа. Международните мироопазващи сили (КЕЙФОР), ръководени от НАТО, имаха задачата да гарантират сигурността. А Европейският съюз от десет години насам се опитва с помощта на своята мисия ЕУЛЕКС да превърне Косово в демократична и правова държава.

Косово има славата на една от най-корумпираните страни в света. Медиите и съдебната система са хванати в оковите на политическата зависимост. Контрабандата на оръжия, наркотици и хора са важни "икономически сектори". Безработицата е огромна. Който може, емигрира в Западна Европа. В Сърбия ситуацията изглежда доста сходна, независимо от това, че страната е официална кандидатка за членство в ЕС. Еврокомисията дори определи 2025 година като възможна дата за влизане в съюза. Въпреки че ЕС посредничи между враждуващите съседи в продължение на много години, засега не е постигнат голям напредък за решаване на конфликта.

Защо няма подобрение в тази гореща точка, въпреки множеството дипломати, експерти и милиардите, изпратени САЩ и ЕС? Дори се случва точно обратното - ситуацията през последните седмици се влоши. Белград и Прищина почти не си говорят вече. Косовските албанци смятат да формират собствена армия, а реакциите на сърбите изразяват гняв и безсилие. Прищина въведе 100% данък върху вноса на сръбски стоки, защото Белград не желае да признае Косово за независима държава. Икономическите щети за Сърбия се оценяват на над 100 милиона евро. Миналата седмица косовският парламент национализира със закон мините в Трепча, за които двете съседни държави отдавна спорят.

Кое пречи да се реши кризата около Косово?

Съществуват редица фундаментални причини, които затрудняват разрешаването на кризата в Косово. Практически никой не се интересува от бързото и трайно обезвреждане на конфликта. Сръбският президент Александър Вучич е добър тактик и любител на шахмата. Не е известно дали и руският му колега Владимир Путин споделя тази страст. Във всеки случай и двамата умеят майсторски да редят фигурите по шахматната дъска на Балканите.

Наблюдатели твърдят, че Москва няма интерес да помогне за решаването на косовския въпрос, защото тогава би загубила своето влияние в региона. В Съвета за сигурност на ООН Русия налага вето над някои решения за Косово, които влизат в противоречие с интересите на Белград. Така Русия държи в своята сфера на влияние най-голямата и най-важна страна за Западните Балкани – Сърбия.

Сръбският президент Вучич от седем години насам е на власт в Сърбия, като този му успех се дължи и на даденото от него обещание пред Берлин, Вашингтон и Брюксел да работи активно за решаването на косовския конфликт. Западът му е осигурил свобода на действие във вътрешната политика и никой не го критикува сериозно за това, че изгражда все по-автократична система на управление. Ако президентът все пак успее да тласне напред решаването на косовския въпрос, досегашното специално отношение на Запада към него ще изчезне. Тогава Вучич ще бъде изложен на истинска критика заради незачитането на демократичните институции и  подчиняването на съдебната система и медиите.

Освен това Белград твърди, че изпраща по 500 милиона евро годишно на сръбското малцинство в Косово. Управлението на тези пари не подлежи на никакъв сериозен контрол, така че част от тях непременно отива и в частни джобове.

Поредният „замразен“ конфликт

Политическите лидери на съседно Косово също не се интересуват от траен мир със Сърбия. Президентът Хашим Тачи и премиерът Рамуш Харадинай се издигнаха като политици тъкмо във времето на въоръжената борба срещу Сърбия. Те привличат поддръжници именно със своята антисръбска политика. В това отношение опозицията и в Сърбия, и в Косово е значително по-радикална от управляващите. Националистическата опозиция в Белград обвинява Вучич, че е извършил предателство, само защото изрази готовност да разговаря с Прищина. Националистическата косовска партия „Самоопределение“ пък апелира незабавно да се прекъснат всички контакти със Сърбия, докато Белград не признае независимостта на Косово.

Съединените щати и президентът Тръмп в момента са заети предимно със свои собствени проблеми, а Балканите остават встрани от техния интерес. ЕС, който направи множество неуспешни опити за посредничество, явно също намалява ангажиментите си в региона. С оглед на наближаващите евроизбори е малко вероятно, върховната представителка на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини да предприеме нов сериозен опит за сближаване на двете страни в косовския конфликт. По всичко личи, че това е поредният, замразен конфликт в Европа. От това опасността от въоръжени сблъсъци в Косово никак не отслабва. Напротив.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата