Кратък наръчник за закъсали

Пояснения за най-важните понятия около дълговата криза предлага Андреас Бекер:

EFSF

Наречен още спасителен чадър или спасителен фонд, EFSF е съкращението на European Finacial Stability Facility. Това всъщност е акционерно дружество със седалище в Люксембург. Спасителният фонд може да си набави средства на финансовите пазари в размер на 440 милиарда евро. Тъй като участващите във фонда европейски държави дават гаранции, спасителният фонд плаща много ниски лихви. Фондът може да отпуска финансови средства на задлъжнели държави, които не могат да получат заеми на свободните финансови пазари. При тотален срив на определена държава, Германия гарантира сума от 211 милиарда евро. Това отговаря горе-долу на годишните данъчни постъпления на страната.

Кредитни лостове за EFSF

Кредитните лостове служат за повишаване на въздействието на собствения капитал, посредством чужди финансови средства. В основата е притеснението, че наличните средства няма да са достатъчни за всички закъсали страни. Финансово-техническият трик при кредитните лостове трябва да даде възможност на спасителния фонд в краен случай да отпусне до 1 трилион евро на задлъжнелите държави. Как точно ще стане това на практика, все още не е ясно. Максималните суми, за които гарантират отделните страни, не бива да нарастват. От друга страна обаче се увеличава рискът от тотален срив.

ESM

Досегашният спасителен чадър е временно решение. До средата на 2013 година той трябва да бъде заменен от ESM (Europäischer Stabilitäts-Mechanismus). Европейският стабилизационен механизъм трябва да бъде в състояние да отпуска кредити до 500 милиарда евро. По принцип новият механизъм функционира както предшественика си. Разликата се състои в това, че държавите от еврозоната дават не само гаранции, но участват и с финансови средства.

Опрощаване на дълговете

Опрощаването на дългове се нарича още Haircut или частична несъстоятелност. На срещата на върха на ЕС беше решено опрощаване на 50% от дълговете на Гърция. Атина следователно ще погасява само половината от дълговете си. Частните банки дълго отхвърляха подобно решение, но в крайна сметка се съгласиха "доброволно" с опрощаване на част от гръцките дългове. За банките това означава загуби в размер на 100 милиарда евро. Държави, както и ЕЦБ също са отпуснали заеми на Гърция. Тези кредити не са засегнати от опрощаването на гръцките дългове. В замяна на това Гърция ще получи от страните от еврозоната още заеми и гаранции.

Рекапитализиране на банките

За да бъде предотвратена нова банкова криза, на срещата на върха на ЕС беше взето решение за увеличаване на основния капитал на големите банки от 4 на 9 процента. Общо 91 водещи европейски банки трябва да си подсигурят свеж капитал в размер на 106 милиарда евро. Германските банки имат нужда от около 11 милиарда. Ако банките не успеят да осигурят средствата за увеличаване на основния си капитал, съществува възможност за държавна намеса.

Спасителни пакети за Гърция

Съществуват два спасителни пакета за Гърция. Първият беше гласуван през май 2010 година. Страните от еврозоната, ЕЦБ и МВФ обещаха кредити на Гърция в размер на 110 милиарда евро. Тази стъпка беше необходима, защото никой не беше готов да отпуска заеми на Атина на поносими лихви. Първият спасителен пакет се изплаща на траншове.

Тъй като сумата от този спасителен пакет е недостатъчна, през юни 2011 година страните от еврозоната и МВФ се споразумяха за втори спасителен пакет. Този пакет беше променен на срещата на върха на 26 октомври, като до края на годината трябва да бъдат изяснени детайлите по него. Вторият спасителен пакет е в размер на 100 милиарда. Гърция ще получи допълнително държавни гаранции в размер на 30 милиарда евро.