1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Краят на диктатора Антонеску

24 август 2019

За престъпленията на румънските фашисти не се говори много. А на съвестта им тежат стотици хиляди избити евреи и роми. Румънският Хитлер - Йон Антонеску за някои и до днес е герой.

https://p.dw.com/p/3OPuK
Ion Antonescu bei Adolf Hitler
Снимка: picture-alliance/dpa

Диктаторите на кървавия 20-и век са прочути: Хитлер, Сталин, Мусолини, Мао Цзедун, Иди Амин, Франко, Пол Пот. Има обаче и убийци на "втори план", чиито деяния са ако не придобили давност, то до голяма степен забравени. Това са фашистите-марионетки като Миклош Хорти в Унгария, Анте Павелич в Хърватия - и Йон Антонеску в Румъния. Неговото управление се сгромолясва преди 75 години. След което веднага на власт идват комунистите -  Николае Чаушеску го знае всеки.

За престъпленията на румънските фашисти в днешните учебници не пише много. За разлика донякъде от времето на комунизма, преосмислянето на тази мрачна глава от румънската история не е на дневен ред. А по време на управлението на Антонеску в кланетата и в резултат на етническите "чистки" са избити  стотици хиляди евреи; 25 000 роми са депортирани. През 2004-а година международна комисия оповестява преценките си, че убитите евреи са между 280 000 и 380 000, а убитите роми - до 20 000.

Вождът Антонеску умира през 1946, точно както и Чаушеску през 1989-а - застрелян е. Но в посткомунистическа Румъния и извън националистическите кръгове на Антонеску се гледа донякъде идеализирано: виждат в него патриот, герой на антиболшевишката съпротива, пазител на независимостта на Румъния. Улици носят неговото име, издигнати са му и паметници. Поради недостига на информация, тази представа за него се разпространява и сред младежта, а и сред населението като цяло - и така подхранва теорията, че Румъния не носи вина за Втората световна война.

Връзки с Райха

Антонеску е роден през 1882-а година в Питещ. През Първата световна война прави кариера в румънската армия. Факт е, че Румъния печели от благоразположението на Франция в края на войната и от следвоенните договори. Но по-късно, когато настъпва краят на френския патронаж и натискът спрямо новите румънски области нараства, най-вече от страна на Унгария, Румъния е обхваната от автократична вълна. Голямото германско малцинство в страната, както и търговските връзки с Райха допринасят допълнително за сближаването с хитлерова Германия.

След загубата на територии, които взима Съветският съюз, и след принудителните отстъпки спрямо Унгария и България, фашистката "Желязна гвардия" организира преврат срещу крал Карол Втори. Последният му отчаян опит да запази властта си е да удости генерал Антонеску със званието "Condukator" ("Държавен вожд") с диктаторски пълномощия. Но той незабавно се съюзява с "Желязната гвардия" - и със сина на Карол Михай, който заема трона.

Тайни преговори със СССР

В контекста на мностранните военни заплахи основна грижа на Антонеску е запазването на териториите и на държавната независимост. Същевременно до 1944-а Румъния активно участва в Холокоста. През юни 1941-а влиза във войната на страната на Германия. Новият режим обаче не отбелязва никакви военни успехи, покрай което и отношенията с Берлин се обтягат. В края на 1942-а се стига до неофициални мирни преговори със западните съюзници, през 1944-а Антонеску повежда дори тайни преговори със Съветския съюз.

Съветската офанзива от август 1943 слага край на режима - "маршалът" е предаден на Съветския съюз и крал Михай Първи обявява война на Германия. След като през април 1946-а е върнат обратно на Румъния, генералът е осъден като военопрестъпник и е разстрелян на 1 юни.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата