1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мечтата на Ердоган за нова Османска империя

Йозеф Кроитору
12 май 2021

Подценява ли Западът претенциите на Турция към бившите територии на някогашната Османска империя? Особено агресивно Ердоган преследва неоосманските си амбиции в Северна Сирия.

https://p.dw.com/p/3tH47
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган
Турският президент Реджеп Тайип ЕрдоганСнимка: picture-alliance/dpa/AP Photo/Pool/Presidential Press Service

Неоосманизмът, който пропагандира правителството на Реджеп Тайип Ердоган, отдавна вече изобщо не се свежда само до реторика. Турция отново засили присъствието си в редица територии от някогашната Османска империя, която турските власти открито величаят. Още през 1974 година Анкара изпрати свои войски в Северен Кипър (някогашна османска територия) и създаде марионетната държава „Турска република Северен Кипър“, която и до днес не е международно призната. За разлика от Кипър, друга бивша османска територия – Северна Сирия – гранични директно с днешна Турция. Тук турските претенции се прокарват далеч по-агресивно.

От 2016 година насам чрез военните си операции в Северна Сирия Турция успя да отнеме редица територии не само от „Ислямска държава“, но и от автономните кюрдски области. Сирийските васали на Анкара, така нареченото „Сирийско преходно правителство“, подпомага амбициозния колониален проект на Турция, която очевидно възнамерява да го разширява в южна посока. Териториите, които сега контролира „Сирийското преходно правителство“, са обявени както от него, така и от турските държавни медии, за „освободени земи“. Нещо повече – сирийските васали на Анкара твърдят дори, че са си създали нова държава: Арабска сирийска република.

"Помощ за сирийските братя"

В тази квази-държава повечето обозначения вече са както на арабски, така и на турски. Пред общинските сгради се веят знамената на Турция и на „преходното правителство“, личните карти, които издават властите, също са на турски и на арабски. Използването на двата езика не е случайно – това е последователна политика, която навлиза във всички обществени сфери, та чак до училищата и младежките клубове.

Електричеството, телекомуникациите, банковата и пощенската система, валутата – всичко на тези територии идва от Турция. Турски фирми са ангажирани с бързото възстановяване и подобряване на инфраструктурата, пак турски фирми снабдяват със стока пазарите в региона и видимо доминират в този бранш.

Всичко това Турция нарича „помощ за сирийските братя“. Тази „помощ“ се разпростира също и върху религията, разбира се. Турция строи джамии, религиозните структури в „освободените земи“ се финансират и ръководят от турската държавна религиозна служба „Дианет“, а назначените служители и проповедници стриктно следват религиозната политика на партията на Ердоган. Точно както в Турция, и в Северна Сирия те са поели цялото религиозно възпитание на населението, като организират многобройни курсове за изучаване на Корана както сред децата, така и сред възрастните. Специално за жените, които на тази територия вече ходят забулени, се организират курсове по изучаване на религиозните закони или по теми като „Ролята на жената в днешните общества“.

Освобождаване от "враговете на Аллах"

Така наречената „Сирийска национална армия“, чиито структури усилено се изграждат в Северна Сирия, също изцяло е завладяна от духа на ислямизма и неоосманизма на управляващата в Турция „Партия на справедливостта и развитието“. Някои от нейните подразделения и казарми носят имената на видни пълководците от времето на селджуките и на Османската империя, например на султан Мехмед Втори, завоевателя на Константинопол.

Карта с контролираните от Турция територии в Северна Сирия
Карта с контролираните от Турция територии в Северна Сирия

Няма съмнения каква цел преследват „преходното правителство“ и Анкара в Северна Сирия: „освобождаване“ на цялата страна от „враговете на Аллах“. Сред тези врагове се вписват както кюрдите, така и режимът на Асад. В обръщенията си към войниците шефът на дирекцията, отговаряща за морала в Сирийската национална армия, Хасан ал-Дагим също говори за „освободителна борба“ и „историческа мисия“. Той я вписва в традицията на завоевателните войни, водени в миналото от мюсюлмански владетели – като се започне от следовниците на Мохамед, мине се през арабските халифи и се стигне до селджуките и до османските султани. Нещо повече: Хасан ал-Дагим не пропуска с гордост да спомене и завоюването на европейски земи. Неговите възгледи най-отчетливо онагледяват идеологическата посока и военно-политическите намерения на Турция и нейните марионетки в Северна Сирия.

Брутална геополитика

Въпрос на тълкуване е как ще наречем случващото се в Северна Сирия: дали скрит турски протекторат, дали „мек“ колониален проект или пък именно марионетна турска държава. Но Западът сякаш изобщо не се интересува от въпроса. Да, западните медии пишат за неоосманизма на Ердоган, но го тълкуват главно (и с насмешка) като плод не неговите мегаломански фантазии, които се свеждат просто до носталгия по султаните и до безобидни исторически инсценировки. В това време обаче неоосманизмът на Ердоган отдавна се е превърнал в брутална геополитика, към която трябва да се отнесем с най-голямата възможна сериозност. И е крайно време на Ердоган да бъдат зададени редица критични въпроси, особено от страна на европейските му партньори.