1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Неизбежните европейски войни

АГ/ СГ, Редактор: Б. Михайлова10 декември 2011

Как се стига до невижданото радикализиране в Европа и световните войни през 20 век? Кълбото от модернизация, колониализъм и истеричен национализъм е главната причина, смята германският историк Луц Рафаел.

https://p.dw.com/p/13QNF
Войните в Европа се дължат на...процеса на модернизацияСнимка: dpa

Въпреки актуалните изводи на историческата наука Луц Рафаел твърди, че тъкмо започналият около средата на 18 век процес на индустриализация и модернизация, който обхваща постепенно цяла Европа, и разгърналите се паралелно политически и социални промени съставляват базата за последвалите през 20 век дълбоки сътресения.

Развитието задълбочава контрастите

Symbolbild Bücherregal mit alten Büchern
Книгата на Рафаел опитва да преобърне сегашните теорииСнимка: henryart/Fotolia

В своята нова книга "Имперска власт и мобилизирана нация. Европа 1914 -1945" Рафаел описва този процес, изтъквайки рязкото му ускоряване през 19 век. Той разглежда десетилетията след 1880 като непосредствената предистория на последвалата епоха на световните войни.

Рафаел показва, че през тези драматични десетилетия контрастите между изток, запад, север и юг в Европа се задълбочават. Различната динамика на индустриализация, ограмотяване, модерна администрация и национално укрепване усилват още повече съществуващите религиозни, културни и политически разлики.

Друга съществена черта на епохата на световните войни е сблъсъкът между два строя на държавна организация и управление, които водят съвместно съществуване на съвсем тесен терен - империя и нация. Това свързва историята на Европа със световната история, тъй като в глобално-историческа перспектива периодът от 1880 до 1945 представлява кулминация на имперската експанзия и конкуренция.

Тотална мобилизация

Deutsche Geschichte Kapitel 14 Napoleon
Империя и нация се сблъскват

Същевременно европейските общества са обхванати от вълна на националистическа мобилизация. Противно на по-старите виждания, които фиксират кулминацията на национализма и националистическите движения през 19 век, Рафаел обосновава тезата, че оформянето на нацията като главен политически и културен фактор за икономическото и социалното устройство се извършва едва между 1910 и 1945.

Като поставя такъв силен акцент върху двата аспекта - имперска власт и национална мобилизация, германският историк представя по нов начин европейската история през първата половина на 20 век: от една страна, той приписва по-голяма продължителност на историята на европейската национална държава, а от друга - изтъква значението на международната история на имперските и колониални амбиции на европейските държави.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми