1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Неравната борба между ДС и ФРГ

11 август 2012

Държавна сигурност (ДС) много харесвала западногерманската марка и правела всичко възможно да привлича повече твърда валута в България. Историкът Кирил Чуканов за връзките между НРБ и ФРГ в годините на Студената война.

https://p.dw.com/p/15lkq
Снимка: DW/N.Zekov

До началото на 70-те години броят на летуващите в България туристи от Западна Германия непрекъснато се увеличава и значително превишава броя на туристите от доста по-бедната ГДР. Вярно, че тези туристи носят безценната за режима конвертируема валута, но ФРГ тогава официално се смята за „реваншистка държава” и българските тайни служби съответно се тревожат. Те дебнат по черноморските плажове, из хотелите и ресторантите, а после пишат дълги анализи и отчети.

Врагът под плажния чадър

За да си осигурят сладките командировки край морето, хората на ДС хиперболизират и тенденциозно изкривяват фактите. Пишат например как западногерманските туристи в разговори с „местното население” възхвалявали стандарта на живот в родината си и правели нелицеприятни сравнения с постиженията на социализма. Тази съвършено безсмислена (а и съвсем безобидна) информация дава хляб на следващите по ДС-веригата – анализаторите.

На базата на сведенията от курортите те прекрачват границата между здравия разум и болната фантазия. В просторни и смайващи с изводите си „справки” и доклади до висшестоящите щатните мислители на тайната милиция твърдят, че „центровете за диверсия срещу социалистическите държави” във ФРГ целенасочено изпращат под туристически камуфлаж „диверсанти”, чиято роля е да „рушат” вярата на българите в БКП и комунизма и да извършват разузнаване и „диверсии” срещу обекти от военно и стопанско естество.

Flash-Galerie Bulgarien Goldstrand Badestrand am Schwarzen Meer
Осигурявали си сладки морски командировки - срещу безумни доклади за "диверсанти"Снимка: picture-alliance/ dpa

Случаят „Якоби”

Комунистическата ДС пребивава в параноята, която е типична за повечето тайни служби. Но тази параноя гарантира топли работни места, чрез нея се подсигурява не само доверието на върхушката, но и съответно бонусите, с които управниците се отплащат на „верните стражи на революцията” – апартаменти, коли, всевъзможни награди в това число и бонове за пазаруване в специалните магазини за „правоимащи”. В много случаи ДС следи пребиваващи в България предприемачи, за да си набавя всевъзможна информация, която впоследствие да бъде използвана за рекет срещу фирмите им. Например в случая със западногерманския гражданин Якоби, представител в София на известната машиностроителна компания „Линде”. Той е арестуван и обвинен в шпионаж, защото събирал официално публикувани статистически данни и разпитвал за българската икономика. В ДС решават, че така е била нанесена щета на български търговски организации. Освен това те засичат западногерманеца във „валутни престъпления”, тоест – че сменя за левове своите съблазнителни марки.

Тайната полиция на Тодор Живков започва да изнудва западногерманското посолство и фирмата за пари в замяна на „тихо” освобождаване на заподозрения. По сведения на Кирил Чуканов, рекетът е в размер на няколкостотин хиляди западни марки. Чуканов обяснява, че за ДС няма значение дали обектът наистина е шпионин или не: „Най-важното е било просто да са „удобни”, за да бъдат арестувани. В архивите на Щази намерих насочващи улики, че „компрометираните” от ДС чужди граждани биха могли да послужат за размяна със заловени в Западна Германия шпиони от Съветския блок”, свидетелства изследователят Кирил Чуканов.

Като западногермански агент в София през 1968 г. е „изобличен” членът на БКП Стефан Бояджиев, който се занимавал със събиране на статистически данни,а дъщеря му учела във ФРГ. „Западногерманските служби ще продължават да използват срещу народната власт отрепките на нашия народ”, заключават пишман-анализаторите от ДС в доклада си за „поредния голям успех на службите”. „Основна цел на подобни документи е да се оправдаят огромните суми, които били отпускани за оперативните работници и за тяхното „легендиране” в Западна Германия”, обобщава Чуканов.

Symbolbild Ohr Wand Lauschen Spionage Horchen mit dem Ohr an der Wand hängen
Параноично слухтели и изнудвали за париСнимка: Fotolia/Ignatius Wooster

Неясни фирми – ясна контрабанда

Много от документите за промишления шпионаж по време на комунизма сочат, че сред останалите тайни служби на соцлагера българската ДС е била най-мързеливата в тази „дейност”. Отличник в кражбите на интелектуална собственост от Западна Германия безспорно е Щази. Добра илюстрация за съчетаване на различните „стопански занимания” на ДС са основаните или закупени във ФРГ по време на комунизма 13-14 смесени предприятия. Те преживяват странни на пръв поглед трансформации и превъплъщения във времето и пространството. Така например българска външнотърговска организация закупува през 1986 г. неизвестна фирма от Хамбург. „Придобивката” основава филиал във Виена, който се занимава, поне на книга, с машиностроене и търговия с електроника. Виенският филиал пък създава свой „филиал” в София, чиято дейност е насочена към всевъзможни спедиторски услуги по граничните пунктове за тировете, които преминават през България.

През 1989-1990 г. софийският „филиал” на виенския „филиал” на фирмата от Хамбург /тя пък е вече става „филиал” на виенския си „филиал”/ се опитва да монополизира цялата дейност на спедиторските служби по българските граници с акцент върху граничния пункт в Калотина. Зад цялата усукана фирмена връзка се крие канал на ДС за източване на капитали и за контрабанда с фармацевтични препарати от и през България. Но истинският разцвет в източването на пари чрез контролираните от ДС близо 300 новосъздадени задгранични фирми настъпва през 1990-1991 г., изтъква историкът Кирил Чуканов в анализа си на отношенията между НРБ и Западна Германия.

Автор: Н. Цеков/ Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми