Обикновеният Хитлер

Втренчени очи, застинало и почти безизразно лице. Фотографиите на Хитлер са познати на всички. Как един толкова обикновен и невзрачен човек като него успя да развие такава харизматична сила, че увлече след себе си милиони? Ханс Отомайер, роден през 1946 година и директор на Германския исторически музей казва:

Хитлер открива за себе си медиите

"Хитлер е изключително странна личност, скитник, с криминални присъди, многократен убиец, без каквото и да било лично излъчване. Нещо повече - външно той не е никак красив, нито пък отговаря на арийския идеал за красота /т.е. руса коса и сини очи/. И въпреки всичко това успява да се наложи като лидер."

Не на последно място и поради това, че Хитлер е първият тиранин, който последователно се възползва от достиженията на техниката за своето време: радио, мегафони, кино. Организаторът на изложбата в Берлин Клаус-Юрген Зембах /роден в съдбоносната 1933 година/, е убеден, че Хитлер, Гьоринг и Гьобелс са си разпределяли задачите по специален начин. Зембах си спомня за вечерите, прекарани край радиоприемника:

"Пръв говореше винаги Хитлер. Той ми беше противен, защото гласът му звучеше като кучешки лай. След него думата взимаше Гьоринг - той беше народният трибун, който обявяваше и отпускането на допълнителните дажби. Трети се изказваше Гьобелс, който се отличаваше с приповдигнат стил и много богат речников запас.

Човек от народа

Още като дете това ми правеше силно впечатление. Същото се отнася и за повечето други хора по онова време: някои обичаха Хитлер защото беше гръмогласен и обикновен като самите тях. Гьоринг беше за войниците истинският герой от войната, а за интелектуалците и по-образованите предпочитаният оратор беше Гьобелс."

Изложбата показва още много лични детайли, свързани с Фюрера - писма, писани до него от деца, картини, рисувани в негова чест, и всякакви най-странни предмети, изразяващи обожанието към Хитлер - включително детски играчки, изобразяващи Фюрера в миниатюра.

Автор: В. Балцер, Б. Узунова / Редактор: Д. Попова-Витцел