Пеевски - скоро чист като сълза?

Коментар от Полина Паунова:

Седмица след като ДПС (със съдействието на управляващите) използва парламентарни трикове, за да прокара медийния закон “Пеевски” през пленарна зала, депутатите от Движението предложиха още поправки в нормативния акт. Текстовете, представени под благовидния предлог, че с тях ще бъде отговорено на най-гласовитите критици на закона, на пръв поглед звучат наистина логично и съвсем приемливо.

С новите поправки Движението коригира първоначалния си замисъл - ако парламентът приеме идеите на Пеевски, вече няма да се декларира само “грантово финансиране” на медии, а и договори на средствата за масова информация с партии, с държавата, с общините. Ще се декларират и парите, взимани по комуникационните програми на ЕС, както и кредити към медии. Всичко това изглежда на пръв поглед напълно приемливо, а ДПС дори може да опита да оправдае всички тези първоначални липси с разсеяност например.

Почти незабелязан остава един странен текст, който също е намерил място във втората порция медийни идеи на неуспелия шеф на ДАНС Делян Пеевски. Според това нормативно предложение, медиите трябва да посочват не само реалния си собственик, но и човека, който контролира редакционната политика, без формално да е свързан с изданието.

Уловката

"В случай, че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията", гласи дословно предложението.

Органът, който ще контролира декларирането на средства и на зависимости, е Министерството на културата. И въпреки че новият вариант на промените звучи наистина смислено, категорично не става ясно как ведомството ще засича дали подаваната от издателите информация е вярна. Ако допуснем, че финансирането все някак може да се установи, защото поне оставя документални следи, то зависимостите в медиите са де факто непроследими, макар и да се виждат дори с невъоръжено око.

Ето защо тук веднага изниква въпросът за проверката, предвидена от законодателя Пеевски. Напълно неясно остава с какъв механизъм ще се установява кой е "фиктивният" собственик, определящ редакционната политика на медията.

И понеже всички свързани с Пеевски медии, които обаче формално не са негови, отричат зависимост от депутата, текстът поражда съвсем основателното съмнение дали целта не е всъщност те да бъдат законово “защитени” от твърдения, че отстояват именно неговите интереси.

Обикновено за медиите се говори, че са "контролирани от…". Но на практика това си остава недоказуемо. Ако приемем, че текстът бъде одобрен от парламента, то медиите, които не са заявили, че са под влиянието на неуспелия шеф на ДАНС, ще бъдат “законово” удостоверени като независими. А Министерството на културата едва ли ще констатира друго, защото обективно просто няма как. Така въпросните медии ще могат да обслужват интересите на депутата, който формално няма да има нищо общо с тях. А който си позволи да твърди обратното, може лесно да се окаже подсъдим за набеждаване.

Целта

Поради всичко това човек би могъл да предположи, че ДПС не просто не цели изсветляване на медийната собственост, но дори залага неподозирани капани, които да легитимират зависимостите като независимост.

От друга страна, разбира се, стои аргументът, че ако медиите добросъвестно декларират доходите си, техните обвързаности неминуемо ще станат ясни. Дали обаче ще станат ясни и на широката публика? Краткият отговор е „не". А разширената версия звучи така: не е работа на читателите, които просто искат да се информират за събитията, да правят задълбочени разследвания за източниците на финансиране на медиите, за да могат да решат доколко да им се доверяват.

С други думи: човек остава с впечатлението, че поредната инициатива на ДПС, опакована в благовидни намерения, има за цел да излъска имиджа на Пеевски.

Правейки проверки, след които констатираха, че около депутата Пеевски проблем няма, прокуратурата и КПКОНПИ дадоха всичко от себе си, за да изчистят образа му. Следващите две институции, впрегнати в тази нелека задача, ще са очевидно Народното събрание, което трябва да приеме закона му, а после и Министерството на културата, което да констатира, че зависещи от него медии няма.

Така няма да бъде учудващо, ако след някоя и друга година Пеевски вече е чист като сълза, а покрай това и напълно неоспорим като кандидат най-малко за шеф на ДАНС.