1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Полша няма нужда от европейската арогантност

Бартош Дудек
15 ноември 2017

В Полша има разлом, какъвто страната не е преживявала от 1989 насам. Някои говорят за „истински“ и „лоши поляци“, а по улиците се издигат дясно-екстремистки лозунги, но вина за това има и Европа с нейната арогантност.

https://p.dw.com/p/2nfQl
Flagge Polen
Снимка: picture-alliance/dpa

Коментар на Бартош Дудек

Такива кадри са убийствени за полския имидж: „Чиста кръв, трезва глава", „Европа ще е или бяла, или опустяла", „За една бяла Европа от братски народи" – такива плакати се виждаха в събота (11.11)  на шествието по повод Деня на независимостта във Варшава. Демонстрацията на крайната десница под мотото „Искаме Бог" предложи една шокираща комбинация: християнската религия и обичта към ближния, смесени с човекомразие. И то в една страна, която повече от всяка друга пострада от расистките мании на хитлеристите. Може би сред 60-те хиляди участници в шествието само малцина са били представители на радикалната десница, независимо от това обаче срамните кадри обиколиха света.

В този смисъл добре сториха президентът Анджей Дуда и същинският властник в страната, лидерът на „Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински, които осъдиха расистките призиви. Нека не забравяме обаче, че тъкмо антиислямската реторика на Качински  тъй да се каже „узакони" расисткото говорене в Полша. Неговата партия „Право и справедливост" не принадлежи към крайната десница, но се отнася с респект към радикалните националисти – може би защото не иска да си разваля отношенията с техните избиратели.  А това е твърде опасна стратегия.

Навън изолация, а вътре - успехи

След две години на власт равносметката на ПиС е по-скоро смесена. На международната сцена Полша постепенно се самоизолира вътре в семейството на ЕС. В рамките на така наречената „консервативна революция" тръгна ново държавно строителство, което може да се обобщи под мотото „целта оправдава средствата". Конфликтът около Конституционния съд, спорната съдебна реформа и безогледното посегателство срещу обществено-правните медии, които се превърнаха в най-обикновен пропаганден инструмент в ръцете на властта – всичко това вкара Варшава в тежки конфликти с Брюксел.

Осезаемо охладняха и германско-полските отношения, които от началото на 1990-те години процъфтяваха. Качински отправи искане за нови репарации заради Втората световна война, което допада на неговите привърженици, но трови двустранните отношения с Берлин. В Полша обаче никого не го е грижа, защото външната политика стана най-обикновена функция на вътрешната.

Вътре в страната правителството на ПиС отвори в обществото такъв разлом, какъвто не е имало от 1989 година насам. Този разлом разделя дори отделните семейства. Той възникна в резултат от острата реч, с която си служат Качински и други политици от ПиС. Реч, в която говори за предатели и бандити, за „истински" поляци и за „лош вид поляци".

От другата страна на кантара са успехите на правителството на ПиС в областта на социалната и икономическа политика. Новите детски надбавки са истинско щастие за много бедни семейства, които изпаднаха от конкурентната борба по време на прехода. Тези надбавки отчасти им върнаха човешкото достойнство. Икономиката е в подем и тъкмо в резултат от това беше възможно да се раздадат тези пари. Освен това финансовите власти станаха по-ефективни и корупцията намалява. И избирателите забелязват тъкмо тези успехи на правителството: подкрепата за ПиС в допитванията е небивало висока и достига до 45%. Управляващата партия се възползва и от слабостта на опозицията. След като Доналд Туск пое председателството на ЕС, неговите последователи в Полша вече изобщо не са конкурентоспособни спрямо партията на Качински – нито като персонал, нито като програма.

Бартош Дудек
Бартош Дудек

Под управлението на ПиС Полша залитна силно надясно, а изводът от това е, че демокрацията има нужда от време. Има нужда от грешки, кризи и амплитуди. Наивно е да вярваме, че процесите на демократично и обществено съзряване могат да бъдат прескочени. Най-същественият проблем се състои в това, че Западна и Източна Европа се намират в различни фази на развитие не само икономически, но и мисловно, обществено и политически. И това е съвсем разбираемо, като имаме предвид историята на Източна и Средна Европа.

Арогантността и назидателността  са неоправдани

Ето защо западните страни-членки на ЕС, и особено Германия, не бива да реагират единствено с арогантност и назидателност. Защото и Берлин е крив за полското залитане надясно. Така например, независимо от острата полска критика, Германия реши да строи тръбопровода под Балтийско море към Русия. А и едностранното решение на Ангела Меркел да бъдат приети в Шенгенското пространство стотици хиляди бежанци също даде своя принос в това отношение.

Гледано откъм Запада, правителството на ПиС сякаш живее в друга епоха. Независимо от това обаче Полша заслужава респект като нация. Защото страната е внесла много в съкровищницата на европейската история и култура. И особено германците имат всички основания да ѝ бъдат благодарни. Защото без полския порив към свобода, без папа Йоан Павел Втори, без „Солидарност" и Лех Валенса нямаше да има и обединена Германия.

Да, дясно-екстремистките лозунги по улиците на Варшава са възмутителни. Но нека не забравяме: това не е цяла Полша.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми