Порочният гешефт с хорското отчаяние

Почти всяка втора майка от българските ромски квартали е продала свое бебе в съседна Гърция. Там за осиновяване на дете се чака поне 4-5 години. Затова семействата търсят алтернативи - най-близката е България. Цената на новороденото е около 30 000 евро, всичко се урежда много бързо, но е напълно незаконно. И макар голяма част от парите да остават у посредниците, в България винаги се намират майки, които са склонни да продадат детето си. Неимоверната бедност, натискът от страна на семейството и липсата на държавна подкрепа тласкат младите жени в ръцете на мафията, заела се да търгува с бебета. "Продаваме, защото нямаме никакви пари", казва една от жените пред камерите на германската обществено-правна телевизия ZDF, която излъчи документален филм със заглавието "Бизнесът с отчаянието".

Когато не ти остава нищо друго

"Когато попаднеш в някой ромски квартал, съвсем не винаги се чувстваш добре дошъл. В Бургас усетихме много отчетливо, че ни се поставят определени граници: дотук, по-нататък - не. Надойдоха много хора, които повече от заплашително ни дадоха да разберем, че трябва да се придържаме към условията им. От друга страна, когато си прекарал достатъчно дълго време в ромския квартал и си проявил сериозен интерес към живота на тези хора, това се разчува и в един момент те сами започват да идват и да искат да разкажат историите си", споделя авторката на филма Тоня Пьолиц.

Тя изобщо не смята, че ситуацията с ромите в България е изолирано явление - така стоят нещата в цяла Европа. Ромите са отблъснати от обществото, изтласкани са в покрайнините на градовете, където им е предоставена зона за живот. Само че в някои квартали положението е толкова лошо, че хората са буквално на ръба на оцеляването. Именно в такива случаи близостта до гръцките съседи е добре дошла - възможността да припечелиш покрай търговията с бебета е твърде примамлива. "Останалата част от обществото не се интересува от тях, не им дава работа, държавата не се грижи за тях. Това е така не само в България, а и в повечето източноевропейски държави", обобщава авторката на филма.

Кой е виновен?

В рамките на своите проучвания журналистката Тоня Пьолиц се среща в ромските квартали с много майки, поискали съзнателно да забременеят, за да разполагат със "стока", която да продадат в Гърция. Среща се и с жени, които засега не са продавали децата си, но условията, при които живеят, са толкова ужасни, че съвсем скоро и тези жени ще се видят принудени да се решат на отчаяната стъпка. И пак отчаянието тласка още едни от героите във филма - гръцко семейство към 50-те години, което не може по друг начин да се сдобие с мечтаната рожба.

"Това е проблем на обединена Европа с отворените й граници", казва Тоня Пьолиц, пояснявайки, че има предвид различията в правилата и законодателството. Гърция има закони, които за разлика от тези в България или в Германия правят възможен черния пазар на бебета - в страната е позволено и "частното" осиновяване на базата на споразумение, което се сключва пред нотариус между биологичната майка и осиновителите. "Гърция възнамерява да премахне тази възможност, но въпросът е кога ще й остане време да се занимава с това", коментира журналистката от ZDF. Тя препоръчва установяването на единно законодателство в Европа - при положение, че "частното" осиновяване буквално те подканва да се обърнеш към черния пазар.

Автор: Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел