1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Предизборни страхове

Автор: Ясен Бояджиев/Редактор: Александър Андреев15 юни 2009

Днес е официалното начало на предизборната кампания за парламентарните избори в България, които ще се проведат на 5 юли. За очертаващия се основен рефрен на кампанията е анализът на Ясен Бояджиев.

https://p.dw.com/p/I9Q7
Сплашването като начин за печелене на гласовеСнимка: Hassan Karimzadeh

Както си е по закон, със сигурност вече всички добре разбраха, че "купуването и продаването на гласове е престъпление". Дори и тези, които въобще не се интересуват от избори. Звучи заплашително, а и беше повторено хиляди пъти. Ако още не сте чули, до следващите избори след 20 дни ви предстои да чуете още по-страшни предупреждения, макар и да не са свързани със затвор.

Въобще предизборната кампания пък и самият парламентарен вот се очертава да преминат под знака на сплашването. Всеки плаши както и с каквото може. Едни пак ще гласуват под заплахата, че ако не направят "верния" избор, ще си загубят работата или бизнеса. Други – под заплахата да се сдобият с неподозирани неприятности в населеното място, където живеят. Доган плаши с "нов възродителен процес". "Атака" – с турците и Турция.

BdT Bulgarien Wetter am Strand in Warna
Българската действителност - в черни краскиСнимка: AP

Грози ни нестабилност

Всичко това обаче са заплахи, така да се каже, на локално ниво. За общонационална употреба е подготвена и вече се върти като грамофонна плоча друга голяма опасност, която грози не отделни трудови колективи, градчета и селца, етнически или религиозни общности, а целокупното население.

Тази опасност се нарича: политическа нестабилност в условията на икономическа криза след изборите. Със сгъстяващи се в черно краски за нея са се заели да предупреждават управляващите преди изборите. Тази плоча сме я слушали много пъти през последните 20 години. Сега просто има нов аранжимент върху стари, познати мотиви. Доскоро кризата беше относително лека, напълно преодолима със заложените от правителството "буфери" и гениалния антикризисен план на Станишев. А България, благодарение на правителството, беше "най-добре подготвената за нея страна". Сега вече кризата след изборите се очертава страшна.

Дали ще е точно така е трудно да се каже. Важното е да се внушава, че в кризата най-много от всичко е нужна стабилност. С други думи да се заложи на познатото, което, докато сбъдва мечти, може и да греши, но се учи от грешките си, а освен това е отговорно и компетентно. От друга страна, всякакви експерименти са крайно рисковани, особено с хора, които не са подготвени и не предлагат нищо. С една дума – не са алтернатива.

Тезата за безалтернативността обаче явно изглежда недостатъчно убедителна за самите й автори, та затова се налага да се измислят допълнителни доказателства под формата на подзаплахи - задава се реваншизъм, няма да увеличават, а даже ще режат пенсиите, ще приватизират НОИ, ще спрат "Белене"...

Wahlwerbung zur Europawahl in Bulgarien
Купуването на гласове е престъпление - прозрение, което явно не плаши никогоСнимка: AP

"Доказателствата" не говорят за особено въображение. Вероятно заради предположението, че нивото на голяма част от публиката е ниско, а паметта – къса. Предположение, което, трябва да признаем, не е без основания.

Премерване на страховете

От успеха или неуспеха на предизборната кампания, основана на сплашването, ще зависят в голяма степен резултатите от изборите. Иначе казано, изборите ще бъдат решени от съотношението на силите между трите основни "партии" сред самите избиратели. В първата са онези, които ще се вслушат в заплахите и ще гласуват за запазване на статуквото.

Във втората са онези, които също ще гласуват под влиянието на страха, но срещу статуквото. Защото неговото стабилизиране за още един мандат ги плаши повече от "нестабилността" на промяната. Тази партия се дели на няколко фракции, тъй като статуквото си е пуснало маскирани като свои противници клонинги, които отклоняват част от гласовете.

Третата е партията на безстрашните – тях не ги интересува нищо и затова те не гласуват. Впрочем, изобщо не се забелязва някой да се е уплашил от безкрайно повтаряното предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми