1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Просяци внос от България

ОРФ/ЙЙ/МИ16 март 2010

Десните партии в Австрия настояват за забрана на просенето по улиците. Излишно е да питаме дали по този начин страната може да се справи с бедността на просяците, които в по-голямата си част идват от България и Румъния.

https://p.dw.com/p/MTKR
Има ли просешка мафия?Снимка: AP

На тази тема се спира репортаж на австрийското радио ОRF:

Те седят по тротоарите и просят. Много от тях са инвалиди. От няколко години по австрийските търговски улици се виждат все повече просяци, дошли от Източна Европа. И това разбунва духовете в страната. Водят се горещи дискусии дали да не се въведе забрана на просенето по улиците в цялата страна. Много политици смятат, че става дума за организирани банди от Източна Европа, които експлоатират бедните и ги принуждават да просят.

Symbolbild arm und reich in Düsseldorf
Повечето просяци са ромиСнимка: picture-alliance/ dpa

Историята на една българка

Австрийската филмова режисьорка Ули Гладик тръгва по следите на просешката мафия. Първоначалната й идея е да направи документален филм за нея. Но тъй като не намира никакви доказателства за съществуването на такава мафия, тя решава да направи филмов портрет на една българска просякиня на име Наташа. Режисьорката придружава героинята си по улиците в Австрия, няколко пъти отива и до България.

Наташа е на 18 години, когато заради отравяне на кръвта се налага да ампутират единия й крак и подбедрицата на другия. Не може да живее от оскъдната инвалидна пенсия, грижи се сама за децата си. Това я кара да отиде в Грац, за да проси. Често е придружавана от роднини или съседи. Наташа не знае нищо за съществуването на просешка мафия.

Полицията във Виена също знае твърде малко за нея. Оттам обясняват, че досега не са се натъквали на подобна голяма организация. Разбира се, постоянно се появявали предположения и се правели разследвания, но често се оказвало, че просяците са отишли сами или с роднини в Австрия. Много от просяците в Австрия са от Словакия, Румъния и България. Повечето от тях са роми. Според Февжие Бахар, говорителка на Международния ромски съюз, това се дължи на мизерния начин на живот на тези хора. "Те бягат на Запад, защото навсякъде за тях е по-добре, отколкото в бившите комунистически страни", казва Февжие Бахар.

Австрийците се гневят

Ромите, заминали за Австрия, за да изкарват прехраната си с просия, са хора без каквито и да било шансове в родината си. Но и в Австрия те не срещат особена симпатия. За австрийците просещите чужденци са се превърнали в твърде неприятна гледка. В Тирол и Залцбург, например, просенето по улиците е вече изцяло забранено. Във Виена e забранена просията, извършвана от деца, както и т. нар. организирано просене. Нарушителите са застрашени от затвор или глоба, достигаща 700 евро.