Сивите мишки на ЕС

В края на 2009 година белгиецът Херман ван Ромпой и британката Катрин Аштън бяха номинирани за постовете председател на Европейския съвет и съответно върховен председател по въпросите на външната политика и сигурността. По онова време те бяха неизвестни за широката общественост. Този факт и до днес си остава почти непроменен, макар че те заемат едни от най-високите постове в рамките на Общността.

С чара на мокър парцал

Постът на постоянен председател на  Европейския Съвет беше създаден, за да се внесе последователност в европейската политика. Дотогава на председателското място на Общността се редуваха на ротационен принцип държавните и правителствени ръководители на отделните страни. Сред кандидатурите за новия пост имаше и редица известни личности като бившия британски премиер Тони Блеър. Изборът обаче падна върху личност, която в известен смисъл беше тотален антипод на Блеър: върху бившия белгийски премиер Херман ван Ромпой. Още от самото начало отзивите за него бяха по-скоро саркастични: "Ромпой има чар колкото един мокър парцал и външен вид на дребен банков чиновник", заяви навремето евродепутатът от британската Партия на независимостта Найджъл Фараж, известен с острия си език.

Ромпой обаче беше подценен. А невзрачният външен вид може би му помогна да предследва задачите си още по-целеустремено. Особено ценни се оказаха неговите качества на посредник във времето на дълговата криза. Внасяйки спокойствие и уравновесеност и в най-напрегнатите ситуации, той съумя да сближи позициите на големите държави като Германия и Франция с тези на по-малките страни и по този начин да предотврати отделянето на еврозоната от останалия ЕС. Това, че фискалният пакт беше създаден само за няколко месеца и че беше подписан от почти всички страни в Общността също е до голяма степен заслуга на Херман Ван Ромпой. Признание за него е и фактът, че той вече ръководи срещите на върха на страните от еврозоната.

Политическите пропорции бяха спазени

Номинирането на Катрин Аштън навремето също беше изненада за мнозина. При избора на двамата трябваше да бъде намерен баланс на политическите пропорции: затова редом с консерватора от малката европейска държава Белгия беше поставена жена от лейбъристките среди на стратегически важната за ЕС Великобритания. Критиките срещу Аштън бяха отправени най-вече заради липсващия й външнополитически опит и недостатъчни познания на чужди езици. За разлика от Херман Ван Ромпой, който свободно говори френски, холандски, английски и немски, Катрин Аштън владее единствено майчиния си език.

Официалната титла на Аштън е "върховен представител за външната политика и сигурността". Де факто тя е външна министърка на ЕС, макар че няма право да се нарича така поради възраженията на някои национални държави. Служебните характеристики на този пост са твърде разностранни: Аштън представлява Съвета на ЕС, но в същото време е и първи заместник-председател на Еврокомисията. Освен това тя ръководи и Европейската дипломатическа служба. Това преплитане на функции силно ограничава свободата й на действия. В още по-малка степен от колегата си Ромпой тя може да изразява категорични позиции. Затова казаното от нея за големите огнища на конфликти в света често звучи твърде обтекаемо.

Със собствени акценти

Все пак Аштън постави и собствени тематично-географски акценти. Така например тя се ангажира активно в преговорите за мир с участието на така наречения Близкоизточен Квартет (ООН, ЕС, САЩ и Русия), редовно се опитва да накара Иран да се откаже от оспорваната си атомна програма и търси активно контакти с държавите от т. нар. Арабска пролет. Темата за Сирия също спада към нейните приоритети. На Балканите пък Аштън се опитва да стимулира разбирателството между Сърбия и Косово, а в глобален мащаб работи за развитието на "стратегически партньорства" между ЕС и страни като САЩ, Русия, Китай и Индия.

Както Аштън, така и Ромпой остават до голяма степен "незабележими" на европейската сцена. Това стана по волята на определени европейски правителства. Най-вече големите страни и техните правителствени ръководители искаха да свирят първа цигулка, без да се налага да се конкурират с харизматични европейски представители. На фона на това съзнателно наложено ограничение, Херман Ван Ромпой все пак успя в значителна степен да се изяви и лично, докато Катрин Аштън се ограничава предимно до ролята, която й бе възложена отначало. Двамата обаче едва ли някога ще станат "известните лица на ЕС".

Автор: К. Хаселбах, Редактор: Б. Узунова