Скритата камера на Росен Цветков

Колко струва наетият протестиращ на партия „Атака“ и какво трябва да направи, за да си получи парите? През лятото Росен Цветков от БНТ откри отговора на този въпрос. За това свое усилие той получи голямата награда „Валя Крушкина - журналистика за хората“.

Репортажът е заснет със скрита камера, а самият Цветков е работил под прикритие. Записал се е като част от агитката на „Атака“ и е извървял целия път: явил се е на уреченото място, където получил инструкции, а след това прекарал 6 часа на крак до партийната централа. Питал как се плаща и получил отговор: „30 [лева] даваме. (...) Тия, които сме организатори - по 50“. Питал какво точно трябва да прави, за да си вземе парите, и получил от „организатора“ следния отговор: „Като бройка трябва да седиш (...) Само си седиш, нито викаш, нито нищо. Няма да викаш. (...) Долу при агитките няма да ходите, тия „Левски-Запад“. Те са си пак с нас, ама няма да ходите там да млатите и да такова”.

Под прикритие

Репортажът беше излъчен в разгара на лятото, когато лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече протестиращите „вандали“ и каза, че с тях ще се борят негови партийни доброволци. Кадрите на Цветков обаче показаха, че около „Атака“ се струпват хора, които нямат нищо общо с представата за доброволци. Той самият отпаднал от платената агитка, защото не успял да покрие изискването да тежи повече от 95 килограма.

„Най-често работя със скрита камера“, казва Росен Цветков за Дойче веле. „Привличат ме теми, свързани с купуването на гласове, с изборния туризъм, с платените агитки. И понеже от 2009 година правя разследвания от един и същи порядък, виждам как се променя отношението на аудиторията към тях. В началото - през 2009 година, ги подминаваха, през 2011-та имаше вече някакъв интерес, а сега, през 2013 година, интересът е вече огромен“.

През 2009 година Росен Цветков се качва на един автобус с „изборни туристи“, който пътува от София за Плевен. Внедрил се е в група от около 50 човека, които ще получат по 15 лева, храна и екскурзия при условие, че в Плевен гласуват за кандидата на партия „Лидер“. „Тази партия беше на косъм от това да влезе в парламента“, припомня Цветков, за когото това е първото голямо разследване, заснето под прикритие. Тогава той е 23-годишен студент по журналистика.

„Тогава прокуратурата се самосезира и образува дело. Наскоро проверих какво е станало с делото и бях изумен, когато разбрах, че никой не може да ми отговори. Просто не е ясно в чии ръце е делото, от кого и накъде е било придвижено, къде трябва да го търся... Наложи се да стигна до извода, че е било прекратено, макар че никой не ми го е казвал открито“.

Този пръв голям репортаж е заснет с подкрепата на журналистката Валя Крушкина, която през 2012 година загуби битката с рака и даде име на наградата за журналистика, присъдена сега на Росен Цветков.

Историите, които чакат да бъдат "разровени"

„През 2009 година не ни обърнаха кой знае колко внимание. Но две години по-късно, през 2011-та, когато снимах купуването на гласове в Несебър в полза на ГЕРБ, отзвукът вече беше по-мащабен - някои медии преразказаха или препечатаха разследването, а други го споменаха с по едно изречение. Сегашната реакция пък е съвсем масова. Почти нямаше сериозна медия, която да пропусне репортажа за платените агитки”, разказва Цветков.

На въпроса какво го мотивира да работи в едно толкова тромаво общество, журналистът отговаря така: „Всеки ден правя преглед на печата и много често съм раздразнен от това, което чета. Искам да разбия този модел на журналистическа работа“, казва Цветков, който е носител и на наградата за разследваща журналистика на SEEMO в партньорство с фондация „Конрад Аденауер“.

Всъщност, всичките му по-големи разследвания са отличени. Така например за купуването на гласове в Несебър той спечели наградата на Международната асоциация на европейските телевизии СИРКОМ в категорията „изгряваща звезда“.

Според Росен Цветков, българската публика очаква от журналистите предимно разследващи материали. Така поне излиза от писмата и мейлите, които получава, както и от реакциите в социалните мрежи: „Най-често хората казват, че имат история, която чака някой журналист да я разрови“.