Скъпото помирение с Израел

Накратко предисторията на това споразумение: преговорите започват на 21 март 1952 г. в холандския град Васенар. Освен Федералната република и Израел, в тях участва още и т. нар. Конференция на еврейските материални претенции спрямо Германия - сдружение на 22 еврейски организации на жертви на националсоциализма, живеещи извън Израел. Цели 6 месеца участниците в преговорите водят тежки битки за всеки един параграф и всяка една сума, която записват в споразумението. То е подписано на 10 септември 1952 г. в кметството на град Люксембург. В това споразумение Федералната република поема морални и материални задължения за възстановяване на отношенията с еврейската държава.

На колко точно оценявате баба ми?

Преговорите са придружени от масови вълнения пред сградата на израелския Кнесет. Докато делегациите обсъждат размера на обезщетенията, оцелели от Холокоста протестират срещу материализирането на жертвите на националсоциализма. Те издигат плакати с послания като това: "Колко струват убитите ми родители?".

Освен да изплаща репарации, Германия се задължава да подпомогне създаването на израелска търговска флотилия и да осъществи доставки на петрол и химично-фармацевтични продукти за еврейската държава. За 12 години Федералната република доставя на Израел стоки на стойност 3 млрд. германски марки (1,5 млрд. евро). На жертви на Холокоста е изплатена сумата от 450 млн. германски марки. През 60-те и 70-те години на 20-ти век Германия е вторият по значимост оръжеен доставчик на Израел. Без тази помощ еврейската държава трудно би оцеляла по време на първите две Близкоизточни войни.

Противници и в Германия, и в Израел

Бащите на споразумението - израелският министър-председател Давид Бен Гурион и германският канцлер Конрад Аденауер - преследват своите си цели. Аденауер се стреми чрез споразумението да осъществи интеграцията на Германия в Западния свят - а помирението с Израел е едно от ключовите условия за тази интеграция. Израелският министър-председател пък цели да ускори създаването на израелска държава. Въпреки това германските "плащания", както ги наричат в Израел, имат доста противници. Организациите на оцелелите от Холокоста се опасяват, че споразумението ще превърне еврейския народ в инструмент на германската политика. В същото време мнозина се съмняват, че Германия действително ще изпълни финансовите си задължения по договора.

"Противници на споразумението имаше и в Германия", спомня си първият израелски посланик във Федералната република Ашер Бен Натан. Политици, включително от правителството на Аденауер, медии и представители на германската общественост надигат глас, че Израел изобщо няма право на репарации, тъй като еврейската държава е основана чак след края на войната. Експерти твърдят, че 2/3 от германците по онова време са били против споразумението с Израел, което вероятно нямаше да бъде прокарано от канцлера Аденауер, ако не е било подкрепено от опозиционните социалдемократи.

Какво показва равносметката?

Съпротива срещу германо-израелското споразумение има и в Арабския свят, откъдето заплашват със санкции. Германският канцлер обаче се решава да поеме този риск. При това рискът не е само политически - той е и финансов, тъй като през 1952 година германското икономическо чудо все още не е факт. Нещо повече дори - при държавен бюджет от 23 млрд. германски марки западните сили настояват в годините на Студената война Германия да отделя по 13 млрд. марки за военни разходи. Отделно от това Федералната република се задължава да поеме германските външни дългове от преди и след войната, които са на стойност 14,5 млрд. германски марки. За разлика от Федералната република, ГДР отказва да участва в каквато и да било форма на компенсации за израелската държава.

Равносметката днес показва, че огромна част от средствата, които Израел е получил от Германия, са били не по силата на това споразумение, а под формата на индивидуални плащания. Съгласно закона за германските обезщетения еврейската държава получава от Германия общо 83 млрд. германски марки.

Автор: М. Марек, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел