"София, тая отровна готварница"*

"Това са моите убеждения. Ако не ви харесват, имам и други", казваше Граучо Маркс. И в този смисъл новите български консерватори могат да се нарекат... марксисти. Така, ако "Атака" стане част от групата на ЕКР (Европейски консерватори и реформисти), лидерът ѝ Волен Сидеров ще има възможността да я напусне още на следващия ден - разбира се, отново позовавайки се на Граучо: "Не желая да членувам в клуб, в който приемат такива като мен!". Представям си даже как на изпроводяк замерва бъдещите европейски депутати с тапи, след което подкарва една "Ода на радостта" на барабаните. "Братя стават всички люде, щом разпериш ти крило", трас, бум, трас...

"София - истински котел на вещици"

Но едва ли има нужда да насилваме въображението си, тъй като иронията е забележителна сама по себе си. Освен споменатия Сидеров, около консервативната хранилка вече се въртят поизгладнели популисти и отляво, и отдясно. При това "ляво" и "дясно" са напълно условни понятия, доколкото въобще не става дума за някакви идейни убеждения, а оттам и различия. Целта отдавна е формулирана от най-българския литературен герой, който простичко обясняваше на Иречек, че "алъш-вериш е това" и "келепир има в тия работи", та "хората пара натрупаха". Неслучайно самият Иречек пише в своя "Български дневник", че в България е като в лудница, където всеки "с някакво нощно гърне на главата" се представя я за Юлий Цезар, я за Бисмарк или Наполеон. Достатъчно е да си залепи съответния етикет според текущата политическа мода - сблъсъкът на концепции е пометен от ожесточени партизански злоби и интриги. "София е истински котел на вещици; който е имал случай да проживее няколко години в тукашното политическо общество, той през целия си живот ще чувства кошмар при спомена за тая отровна готварница", потресен е бай Иречек. А той, нека признаем, още нищо не е видял от предстоящите превъплъщения, които ще вгорчат българския политически живот!

Е, сега около казана са се струпали до болка познати вещугери, само дето този път са се етикетирали като консерватори. И в това има нещо особено комично, ако направим аналогия с правенето на консерви в домашни условия - обикновено е предвидено те да бъдат консумирани в рамките на един сезон. До пролетта, когато са изборите за Европейски парламент, всяка консерва ще прави всичко възможно да се пласира, все по причина, че след това срокът ѝ на годност изтича. Каквото остане в килера, сетне и за "леберал" може да се обяви, стига пак да се намери келепир в тоя котел. Но сега, точно сега, се налага да обере (буквално) електората, а и навалицата от новопоявили се консервативни политици и партии ясно показва, че почвата за това е благоприятна. Бумът на зрелищно патриотарство, съпроводен със скептицизъм към Европа, която е разтворила обятията си за злонамерени имигранти и ни пробутва джендъри, е наистина показателен колко добре приети ще бъдат призивите за национално капсулиране под мотото "защита на изконните ценности". Трябва да се даде отпор на лигавия либерализъм - това е решението, казват консервите на този електорат, забучвайки плашило след плашило на политическата нива. Също като в онази Радичкова история: "Другите ниви зеленеят от просо, а в нивата на тоя човек - само плашила". Мъкнел ли мъкнел той всякакви боклуци от село - фльонги, кречетала и кратунки, набучени с перушина, та когато дошла есента и хората отишли да берат просото, тоя човек дошъл с колата в своята нива и почнал да бере плашила...

Смешно-страшното е, че плашилата са самите сеячи, до един "марксисти" (прощавай, Граучо!), поради което на същинските консерватори скоро ще им стане неудобно да се представят за такива. Като започнем от Бареков, презаредил България с парите на източената КТБ, минем през Сидеров, който на предишните европейски избори откри кампанията си в Москва, и стигнем до Марешки, когото Марин льо Пен внезапно припозна за свой партньор у нас, консерватизмът тук може да се обобщи като борба между дренките от южния склон и дренките от северния склон на един и същи популистки дол. Както казваше един колега, може и да са чели Едмънд Бърк, но да са го разбрали в смисъл на "БЪРКотия", а тя не само няма нищо общо с консерватизма, ами е неговото отрицание.

Няма да е справедливо да се отрече обаче, че те все пак са последователни в обслужването на националпопулистките тези и настроения, понастоящем подпомогнати и от случващото се в Европа и отвъд Атлантика. Така нареченият либерален консенсус лека-полека започна да се разпада, възходът на Тръмп, на Орбан и на националистическите формации тук-таме в ЕС довея и тук нови ветрове. Ако те успеят да формират силна група в Европарламента, скромните иначе български повеи могат да улеснят превръщането им в ураган. А дали и Русия ще потрие доволно ръце от нейното омаломощаване - питайте Сидеров, който, ще повторя, откри кампанията си през 2014 година именно там. И дори получи орден "Звезда Отечества", като на церемонията оплю ЕС като "марионетка на САЩ" и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Каза още: "Ние ("Атака") смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО... Когато у нас има правителство на "Атака" и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна."

Ако този "троянски кон" успее...

Впрочем, ако този "троянски кон" успее да влезе в ЕП, оглавявайки листата на нов консервативен проект, получената за целта легитимация от ЕКР ще е знак за почти необратима имунна недостатъчност. Дори такъв патогенен фактор да го прави единствено от гледна точка на личната си облага, допускането му в отслабналия организъм на ЕС вече е признание за поражение. И, да, ще обслужи тъкмо тезата, че няма смисъл да се членува в клуб, където приемат такива като него. Това е най-неприятното, колкото и иначе забавно да изглежда новият консервативен микс. Неприятно и много опасно, защото напролет като нищо ще събираме реколта от плашила, за да си ги изядем заедно с парцалите.

*по Константин Иречек, "Български дневник"