Ето какво учат децата в тези мюсюлмански страни

„Деца на Корана: какво учат мюсюлманските ученици" - така е озаглавена новата книга на известния германски журналист Константин Шрайбер, която беше представена в Берлин. Още преди две години Шрайбер привлече голямо внимание с книгата си „Какво се проповядва в германските джамии", а през 2016 беше отличен с най-голямата телевизионна награда в Германия за своето токшоу „Мархаба", в което разговаря с бежанци за живота в Германия.

В новата си книга Шрайбер, който сам говори перфектно арабски, с помощта на професионални преводачи и педагози подлага на анализ 100 учебника от Афганистан, Иран, Египет, Палестина и Турция. „Това, на което се натъкнах, беше отвратително", каза той при представянето на книгата си. Изводът му гласи: Учебниците са пълни с клишета за двата пола, с раздут национализъм, с политическа пропаганда и религиозна нетолерантност. Както казва авторът: „В този смисъл учебниците служат не за образование, а за идеологизиране и за циментиране на един определен наратив".

"Колонизатори, империалисти, приятели на евреите и неверници"

От книгата му читателите научават как религията постепенно излиза на преден план в турското образование. В тази връзка авторът пише: „Още през 2005 година прозвуча критиката, че в турските учебници Европа се представя като враг. „Някои държави, които ни мислят злото, искат да ни разрушат отвътре и да поделят страната ни" - този цитат от учебник по обществознание за седми клас публикува тогава австрийски вестник. А една неправителствена организация пише в свой анализ на турските учебници, че Европа се представя като някаква конструкция, която няма връзка с османската история. Очевидно в учебниците се отправя обвинението, че съседните държави и най-вече отколешният заклет съперник - членката на ЕС Гърция - работят за разрушаването на Турската република. Целта на Атина била да основе Велика Гърция, която обхваща, освен всичко друго, Истанбул и големи части от Анадола".

От гледна точка на западния човек, част от съдържанието на анализираните учебници е не само смущаващо, но и шокиращо, пише Константин Шрайбер. „Защото в учебниците „западняците" често се представят като противници, колонизатори, империалисти, приятели на евреите и неверници." Впрочем, Шрайбер установява, че антисемитизмът също е здраво вплетен в текста на част от учебниците. При представянето на книгата си той каза: „В тези учебници идеология, национализъм и религия непрекъснато се омешват". Често се пропагандират и враждебни към евреите съдържания, а фактите се изкривяват, посочва авторът и дава пример с египетски учебник по история: „В него се казва, че Египет е спечелил Шестдневната война срещу Израел. Вярно е обратното".

В Афганистан пък един учебник по религия повелява на децата да прекарат целия си живот, във всички негови аспекти, в почитане на всемогъщия Аллах, пише Константин Шрайбер. След тази относително безобидна част обаче идват пасажите, в които всички немюсюлмани са представени като врагове. Учебникът предупреждава, че онези, които не следват повелите на исляма, са жертва на заблуда, „неверници", които заслужават да бъдат изтезавани. Пак в Афганистан учебниците утвърждават едно крайно консервативно разпределение на ролите между половете. В седмичника „Ди Цайт" авторът Константин Шрайбер отбелязва: „В Афганистан процентът на неграмотните е сред най-високите в света - 69 на сто. А сред момичетата и жените този процент е още по-висок - 83 на сто. По-малко от половината учители притежават необходимата квалификация. Тогава на каква основа стъпва работата им?", пита Шрайбер.

"Дълбоко падение"

За положението на жените авторът пише и по повод иранските учебници: „Един от тези учебници привежда псевдонаучни аргументи за необходимостта да има стриктна изолация между двата пола, включително и на Запад. Всички жени трябвало да се забулват, защото обратното било „дълбоко падение", което „унищожава нашия живот, нашата вяра и нашите духовни способности"."

По повод анализираните учебници Константин Шрайбер обръща внимание и на още едно важно обстоятелство. В „Ди Цайт" той пише: „Става дума и за това дали Германия не би трябвало да обвърже сътрудничеството си с мюсюлмански държави с изискването за ясни реформи в образователните им системи. Досега парите се изливат, независимо от това какво съдържание се разпространява. Ето как част от женомразките, расистки и антисемитски изцепки в учебниците на такива страни отчасти се финансират и с пари на германските данъкоплатци - като помощ за развитие. На това трябва да се сложи край", настоява германският журналист.

Същата критика отправи и генералната секретарка на Свободната демократическа партия Линда Тойтеберг при представянето на книгата. А самият Шрайбер предупреди, че в този случай не бива да си затваряме очите и да заставаме на позицията на културния релативизъм: „Защото каква е ползата от проекти за насърчаване на демокрацията, когато именно в училищата, където младите хора се учат да разбират света, всъщност ги подлагат на средновековно облъчване?".

Constantin Schreiber: Kinder des Koran: Was muslimische Schüler lernen", Ullstein, 2019

*****

Вижте и това видео: