1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Така повече не може!''

2 август 2013

Германският публицист Томас Фрам живее от години в България и познава отлично българския манталитет. И затова съумява да формулира много точно позицията на протестиращите. Ето какво казва той в интервю за Дойчландрадио:

https://p.dw.com/p/19IjG
Снимка: Svetoslav Deshev

В началото на интервюто германската журналистка Беатрикс Нови нарежда България в списъка на огнищата на глобалните масови протести. "Демонстрациите там са всекидневен ритуал срещу неизлечимото зло - корупцията. И в България - както в Бразилия, Турция или в Близкия Изток - възниква протестна култура, излъчваща много фантазия", казва журналистката като въведение към разговора си с Томас Фрам. Писателят, публицист и преводач Томас Фрам, който отлично познава България, отговаря в началото на стандартния въпрос, задаван напоследък от западните медии: каква е разликата между протестите от февруари и днешните демонстрации? Фрам, който има предимството, че живее в България, добре познава хората и манталитета им и внимателно следи събитията, възпроизвежда наложилото се обяснение и обобщава: "Първата вълна на протести беше заради цените на електроенергията. Това беше конкретен протест на равнището на най-елементарното оцеляване. Днешният протест е на равнището на политическата култура", казва Фрам.

Новото самочувствие на средната класа

Той потвърждава предположението на журналистката, че днес на улицата са българските интелектуалци и хората на изкуството. Фрам разпознава творческото въображение на техния протест като една стара традиция от времената на студентските протести в Германия след 1968-ма. И много точно формулира позицията на българските протестиращи: "Не е достатъчно само да си на различни политически позиции, важно е и да се държиш по различен начин".

Томас Фрам казва и още нещо важно: според него днешните протестиращи, образованите граждани по софийските улици, вече дискутират на съвсем друго равнище: на равнището на европейските ценности. И искат от ЕС не финансова, а политическа подкрепа, за да осъществят целта си: повече прозрачност на управлението и власт, която възниква не отгоре надолу, а обратното. Според Фрам, в България вече съществува една - макар и малка - средна класа, чиито представители имат добри доходи, притежават жилища и автомобили, купуват на децата си най-новите телефони и ходят по 1-2 пъти в годината на почивка. Културата на тази средна класа по нищо не се различава от културата на подобни прослойки другаде в Европа, обобщава Томас Фрам.

Proteste in Bulgarien
Българската средна класа държи ключаСнимка: BGNES

"И тъкмо тези хора сега излизат на улицата със своите възгледи за култура и за гражданско общество, така ли?" - пита журналистката. На въпроса ѝ Фрам отговаря така: "Да, просто с течение на годините тези хора се добраха не само до някакво скромно благоденствие, но и до повече самочувствие. И сега най-после събират смелостта да кажат: „Така повече не може! Вече не искаме тези олигарси, които и преди промяната пак деляха баницата помежду си. Нужна ни е политическа алтернатива.” Тъкмо поради това едно от исканията им е за предсрочни избори. Обаче: за да има смисъл от нови избори, трябва и нова партия, която да възникне от тази средна класа", посочва Фрам.

За каруцата и калта

В края на разговора публицистът описва българската обществена система днес като псевдодемокрация, където властта се върти в един и същи кръг, създаден от бившите комунисти. В този кръг, обяснява той, просто заради привидността няколко партии се наричат по различен начин. Според Фрам, дори класически антикомунистически партии като СДС още в началото на прехода са били контаминирани от предишния режим.

В заключение Фрам казва: "С други думи, каруцата още в самото начало нарочно беше откарана в калта. Но сега е настъпил моментът, в който една широка прослойка вече носи историческото съзнание, че е крайно време да се осъществи истинската промяна", посочва германският публицист Томас Фрам.

АГ, ДР, ДПА, ТФ, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми