Три напред, една назад

Виктор Орбан е истински популист. Той е политически булдозер, който не се съобразява с непременно с основните демократични права. Но е и политик, който долавя промените в настроението на хората и реагира ловко.

На Орбан и неговите приближени от дясноконсервативната партия "Фидес" им е все едно, че във всички статистики за спазването на гражданските права и свободи Унгария драстично се срива към последните места, редом с държави като Хонконг, Никарагуа и Сиера Леоне. Подозрително го настройва обаче фактът, че все повече негови привържениците участват в масовите демонстрации срещу въвеждането на данъка върху използването на интернет. Реакцията на Орбан не закъсня: "ужасната идея", както я нарече евродепутатката Нели Крус, е оттеглена. Но само засега.

Драстични мерки и извънредни данъци

Правителството на Орбан от години се опитва да заглуши критичните медии - чрез закони, данъци и отнемане на лицензи. Протестите срещу тази политика в и извън страната имаха успех в някои от случаите - като например в този с опозиционния канал "Клубрадио", по отношение на чийто лиценз бяха направени нееднократни опити за отнемане. В крайна сметка от 2013-та насам радиото разполага с постоянен лиценз. Но това не пречи на правителството да продължава да воюва с пресата като цяло - чрез заплахи за драконовски мерки срещу "неудобните" информации или чрез приетия това лято извънреден данък от 40 на сто, с който се облагат рекламните приходи на медийните компании.

В Унгария интернет има особено значение. Поради растящото регулиране на класическите медии, социалните мрежи стават все по-важни. Така например в Туитър тече дебат за демокрацията в страната, какъвто междувременно не може да намери място в нито една от печатните и електронните медии. И сходните форуми във Фейсбук привличат хиляди унгарци. Оттам нататък не е чудно, че интернет е трън в очите на правителството на Орбан.

Клечка за зъби или атомна бомба?

"Засега" данъкът върху интернет е оттеглен и това е добра вест, само че тя никак не успокоява. Защото след като направи три големи крачки напред, засилвайки контрола над медиите, сега Орбан прави една съвсем дребна стъпка назад. Той има два проблема: гигантският бюджетен дефицит, който трябва на всяка цена да бъде запълнен, и демократичната общественост, която не на последно място поради курса на икономии все повече се съмнява в компетентността на правителството. Ето защо Орбан ще иска налагането на още данъци. И ще продължи да потъпква свободата на медиите.

Има само една инстанция, която може да спре Орбан - Европейският съюз. Съюзът вече многократно го критикува, осъжда, заплашва, само че без съществен резултат. Ултимативно средство за натиск остава въвеждането на наказателна процедура срещу Унгария въз основа на член седми от Договора за ЕС. С такава процедура в краен случай на страна-членка може да бъде отнето правото на глас, в случай че в нея се констатира отстъпление от принципите на правовата държава. "Можем да избираме само между клечката за зъби и атомната бомба", оплака се преди време по повод развитието в Унгария евродепутатът Александър граф Ламбсдорф. В такъв случай дали не е по-добре ЕС вече да зареже клечката за зъби?