Хилъри остава на заден план

Миналата седмица американската външна министърка Хилари Клинтън се завърна на политическата сцена с една принципна външнополитическа реч. Поради фрактура в лакътя тя бе ограничила седмици наред публичните си прояви. Отказано бе и пътуването до Русия, в което трябваше да придружава прездента на САЩ Барак Обама. Сега Хилари Клинтън произнесе реч, с която опъна значително външнополитическата тетива.

Кой определя американската външна политика?

Много нови неща обаче нямаше, така че коментарите в американските вестници се занимаваха по-скоро с въпроса колко влияние има още външната мнистърка в сферата на поверения й ресор. В крайна сметка президентът Обама е онзи, който от началото на своя мандат очертаваше насоките във външнполитическите теми като се започне с Ирак, през Афганистан и Пакистан, до Близкия Изток.

Анете Хойзер, ръководителка на фондация Бертелсман във Вашингтон смята, че тази конкуренция между Белия дом и външното министерство е в реда на нещата:

"Има известно принципно съперничество между двете институции, каквото виждаме и в Германия между канцлерството и външното министерство. И там не винаги има единомислие и една обща линия по всички външнополитически въпроси. В определени случаи това никак не е лошо, тъй като спомага да се държат отворени всички политически опции", отбелязва Анете Хойзер като не вижда никакви указания за евентуална изолация на Хилари Клинтън.

"Щом един нов президент встъпва в длъжност, както Обама, съвсем ясно е, че той ще иска на първо време сам да покрива външнополитическите теми", казва ръководителката на фондация Бертелсман във Вашингтон.

Според нея с речта си Хилари Клинтън е очертала фундамента за за своята по-нататъшна работа и че тя ще се нуждае от още малко време, за да реализира теорията на практика.

С външната министърка се конкурира не само президентът Обама. Към него се прибавят и опитният вице-президент Джо Байдън, на който се повери изтеглянето на американските войски от Ирак, както и двама влиятелни специални пратеници - Ричард Холбрук за Афганистан и Пакистан и Джордж Мичъл за Близкия Изток.

Потенциалът на Хилъри не е изчерпан

Тесните отношения между президента на САЩ и външния му министър са по-скоро изключение, смята дългогодишният правителствен съветник Аарон Милър: "Бих казал, че отношенията между президента и външния министър по принцип са колегиални, но не особено тесни".

Добрите отношения с президента обаче са от решаващо значение, ако външният министър иска да има успех в начинанията си, смята Милър. Хилъри Клинтън като неотдавнашна ревностна съперничка на Обама за президентския пост има обаче доста лоши предпоставки в това отношение. Въпреки това тя е най-добрият възможен избор - поне на хартия, допълва Милър. Според него само времето ще покаже дали Хилъри ще успее да докаже на какво е способна.

Автор: К. Бергман/Б. Емануилов Редактор: Б. Григорова