Хитлер, нацистите и митът за аутобаните

Адолф Хитлер с лопата в ръка, около него са строени войници. Един от тях е приготвил фотоапарат за да увековечи фюрера по време на първата копка на следващата отсечка...

По онова време този популярен мотив се разпространява из целия Райх. Особено там, където се изграждат малки отсечки от т.нар. "райхсаутобан". Инсценировката има една единствена цел - личният пример на фюрера е трябвало да мобилизира цялата нация. Първите копки и откриването на нови отсечки тогава се отбелязват с празнични церемонии, а рязането на ленти почти се е превърнало в ежедневие.

Хитлер си присвоява аутобаните

Това представлява странен обрат, защото само няколко години по-рано Националсоциалистическата работническа партия NSDAP и комунистите бойкотират строителството на магистрали от бетонни плочи. "Аутобаните ще обслужват интересите само на богатите аристократи и еврейските едри капиталисти", заявяват те и отказват да участват в политическите преговори за финансирането на магистралите. Едва след като през 1933 година Хитлер идва на власт, нацистите откриват аутобана като средство за постигане на собствените си цели.

До 1929 г. строителството на аутобани в Германия изобщо не напредва заради икономическата криза и липсата на средства. Тогава Германия страда от масова безработица, а хиперинфлацията и репарациите от Първата световна война са допълнително бреме. Едва през 1932 г. тогавашният кмет на Кьолн Конрад Аденауер успява да осигури финансиране за първото широколентово шосе между Кьолн и Бон. Това е днешната магистрала № 555. Навремето отсечката е била дълга 20 километра и е позволявала максимална скорост от 120 километра в час, макар тогавашните автомобили да са развивали най-много 60 км /ч. Половин година след откриването на отсечката националсоциалистите прекатегоризират шосето в аутобан, за да си присвоят титлата "строители на първия аутобан".

Хитлер е навсякъде

Още през 1909 година автомобилната индустрия и влиятелни граждани се обединяват около идеята за изграждането на отсечка "без прах, конски каруци и пешеходци, където автомобилите могат да се движат свободно". През 1913 година в Берлин започва строежът на т. нар. "автомобилно и изпитателно шосе". Вместо за планираните 17 километра обаче парите стигат само 10 километра от трасето, а Първата световна война прекъсва изграждането му. След края на войната отсечката служи единствено за изпитания на спортни автомобили.

През 1926 година е създадено дружеството "HaFraBa" за изграждане на аутобан през цяла Германия - от Хамбург през Франкфурт към Базел. Първоначално нацистите отхвърлят инициативата, но след като Хитлер идва на власт, планът отчасти е приет, а самото дружество е преименувано на "Дружество за изграждане на райхсаутобани".

Историците днес твърдят, че Адолф Хитлер просто се е присламчил към идеята за по-висока мобилност. Той навреме осъзнава, че една доста амбициозна за времето си идея може да му свърши добра работа - с изграждането на аутобани да съблазни нацията и така да подсигури властта си. Ясно е, че тогава само малцина германци са можели да си позволят собствен автомобил и така да се възползват от предимствата на новите аутобани. Нацистката пропаганда обаче има решение и на този въпрос и обещава мобилност за всички - не само богатите, а и широките народни маси е трябвало да са в състояние да пътуват. Така се ражда идеята за "народната кола" (Volkswagen). Хитлер заповядва всяка година да бъдат изграждани по 1 000 километра магистрални пътища. През 1934 година той обявява началото на "битката за работниците" и обещава да намали драстично броя на безработните. Според Хитлер строителството на аутобаните е трябвало да осигури работа за 600 хил. души. Но и в годините на най-усиленото изграждане на магистрали в него участват не повече от 120 хил. души. Затова пък строителството на аутобаните е свързано с болести, смърт, глад и нищета. Започват и стачки, а лидерите им набързо се озовават в концлагери. Широката общественост обаче не научава почти нищо за тези събития.

Митът аутобан

С годините все повече хора намират работа в бележещата бум оръжейна промишленост. Всъщност точно тя намалява значително броя на безработните, а не строителството на аутобани, за което впрочем през войната нацистите масово използват военнопленници и евреи. През 1941 година са построени общо 3 800 километра аутобани. Между 1941 и 1942 година строителството почти спира, а заради слабия автомобилен трафик от есента на 1943 г. аутобаните са отворени и за колоездачи.

Години наред нацистката пропаганда поддържа мита за аутобаните и дори има успех. Пропагандната машина на нацистите разпространява филми и снимки на стотици строителни работници и на отсечки, чието изграждане отдавна е спряно. Армията от строители на модерни пътища обаче оставят траен отпечатък у цели поколения германци. Т.е. нацистите постигат целта си.

Автор: В. Дик, А. Лихтенберг, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов