1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще оцелее ли и този път "силният човек" на Израел?

Рахел Клайн
23 ноември 2019

Той се смята за жертва - обвиненията срещу него били "несправедливи". Бенямин Нетаняху е най-дълго управлявалият премиер на Израел. Инстинктът му за власт и десните коалиции успешно са го държали на този пост. Досега.

https://p.dw.com/p/3TaRU
Kabinettsitzung in Jerusalem Benjamin Netanjahu
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Sultan

"Няма място за слабите. Слабите загиват, избиват ги и ги заличават от историята, докато силните, независимо дали са добри или лоши, оцеляват" - заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху миналата година. Самият той винаги се е стремил да бъде сред силните в света. Мнозина го наричат „Цар Биби“. Критиците и последователи му си служат с по-краткото прозвище “Биби” - монархът, силният човек на Израел. Нетаняху се харесва в този свой образ и от десетилетия се старае да го поддържа.

В детството и младостта му обаче нещата са изглеждали другояче. "Бенямин Нетаняху не е любим син и никога не получава признание от баща си", разказва в интервю за "Шпигел" филмовият продуцент Дан Шадур, чийто филм за Нетаняху излезе по екраните в началото на тази година.

Бащата - Бенцион Нетаняху е бил професор по еврейска история и радикален ционист, пламенен привърженик на идеята за Велик Израел. В свое интервю той казва: „Наклонността към конфликти е в природата на арабина, личността му не допуска компромиси. Той е изначалният враг. Винаги е в състояние на непрекъсната война."

През 1960-те и 1970-те години, когато в Израел управляват леви партии, семейството на Нетаняху се чувства неразбрано и се премества в Съединените щати. Бенямин Нетаняху израства в американският щат Пенсилвания, следва и започва работа най-напред като бизнес консултант. Има двама братя - Йонатан, по-възрастният, когото бащата вижда като бъдещият лидер на Израел, умира през 1976 г. по време на освободителната операция в град Ентебе в Уганда. След смъртта му Бенямин Нетаняху за първи път се появява в публичното пространство. В средата на 80-те той става постоянен представител на Израел в Организацията на обединените нации. През 1988 г. се завръща в Израел - като красноречив, обигран и начетен човек, който впечатлява с харизмата и хумора си и говори перфектно английски. На сцената излиза нов вид политик.

Най-младият министър-председател

В Израел Нетаняху се присъединява към дясната консервативна партия “Ликуд” и по-късно става заместник-министър на вътрешните работи. След атентата срещу премиера Ицхак Рабин, убит от еврейски радикал на митинг в Тел Авив през 1995 г., насилието между израелци и палестинци ескалира. Нетаняху обвинява премиера Шимон Перес, че не е успял да овладее ситуацията и това му осигурява изборната победа. През 1996 г. Нетаняху става най-младият министър-председател в историята на Израел.

На изборите през 1999 г. Нетаняху не успява да задържи премиерския си пост. Десните го критикуват, че прави твърде много компромиси с мирните Договори от Осло и още тогава отправят към него обвинения в корупция. Така в края на века начело на страната застава Ехуд Барак от Работническата партия. Десет години по-късно Нетаняху отвръща на удара и се завръща като министър-председател на Израел.

Речта му в университета Бар-Илан през 2009 г. се счита и до днес за малка революция. За първи и последен път Нетаняху заговаря за обособяването на две отделни държави с демилитаризирана палестинска държава като възможно решение на конфликта между Израел и Палестина. В следващите години обаче той не се застъпва повече за тази идея и отново се отклонява в дясно.

Israels Premierminister Benjamin Netanyahu hält eine Rede vor dem Hintergrund auf dem sein Bruder Yonatan Yoni gezeigt wird
Братът на Бенямин Нетаняху - Йонатан умира през 1967 г., за мнозина той е герой от войнатаСнимка: imago images/UPI Photo/A. Cohen

Твърд десен курс

Масовите сблъсъци с управляващата организация Хамас в Ивицата Газа допринасят за този обрат в позицията му. „Сблъсъците промениха драматично картината в Израел“, казва експертът Петер Линтл в интервю за ДВ. "От отстъплението в Газа израелското общество научи един важен урок: ако се изтеглим, ще ни унищожат." Днес за по-голямата част от израелците това означава, че Израел не може да се оттегли от Западния бряг. „Най-вече за десните това означаваше, че цялата идея за две отделни държави просто вече не подлежеше на обсъждане“, обяснява Линтл.

Премиерът Бенямин Нетаняху продължава да поддържа десен курс. През 2015 г. той е преизбран и формира коалиция само от десни партии - най-дясното правителство, което Израел някога е имал. Това означава, че на коалиционно равнище към Нетаняху се отправят, посочва Линтл. "През последните четири години идеята за анексиране на част от Западния бряг се превърна в основна тема. Нетаняху трябваше да отговори на тези искания." Макар да отказва да включи анексирането на части от Западния бряг в програмата на своята партия, преди изборите Нетаняху обявява, че ако бъде преизбран, ще поиска анексиране на долината на Йордан, където живеят 60 000 палестинци. С промяната на курса той се стреми да си осигури гласовете на десните избиратели - и така да превърне партията си в най-силната политическа сила в страната, както и да получи мандат за съставяне на правителство. "Страхът, че ще загуби гласове на десните партии накара Нетаняху да заеме твърдо десни позиции", обяснява Линтл.

През последните години Нетаняху пое този курс и в международен план, търсейки контакт с десните популисти в света. Сред тях са Жаир Болсонаро в Бразилия, Виктор Орбан в Унгария и неговият близък партньор, президентът на САЩ Доналд Тръмп, който с преместването на американското посолството в Йерусалим и прекратяването на ядреното споразумение с Иран осъществи най-голямото желание на Израел и допринесе за вътрешнополитическия успех на Натаняху. Към политическите ходове на Нетаняху се числи и сближаването със Саудитска Арабия, посочва Линтл. Според него, в международен план позициите на Израел са по-добри от когато и да било, макар в Европа да не са на това мнение. Страната се справя добре и в икономически план. При управлението на Нетаняху икономиката на Израел нараства с около три процента годишно. Освен това израелският премиер успя да предотврати въвличането на страната в големи военни конфликти - въпреки нестабилната ситуация в съседните държави, посочва още Линтл.

Медийна жертва?

„Лов на вещици“ от страна на медиите и левите партии - така мнозина виждат разследванията и обвиненията срещу Нетаняху в измама, злоупотреба с доверие и корупция. Нетаняху се възприема като жертва, като потискан човек, когото неизменно преследват и заплашват. Това е историята на живота му. Той почти никога не дава интервюта. Вместо това използва своите профили в социалните медии, за да разпространява информацията, която намира за подходяща и полезна. Чрез тях Нетаняху се опитва да наложи своя собствен наратив - разказа за силния, но несправедливо преследван човек. За него оставката е немислима. "Силните - все едно дали добри или лоши - оцеляват", каза Нетаняху преди година. Сега го заплашва затвор, а срещу него се надига и силен политически отпор. Тепърва предстои да видим дали винаги силният "Цар Биби" отново ще оцелее на политическата сцена.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата